Скандално решение на български съд оправдаващо двамата подсъдими за жестокото убийство чрез нанасяне на 93 удара с нож

Франция възмутена от скандално решение на български съд

22 Януари 2009

Франция реагира официално срещу съдебното решение от 21 януари на Апелативния съд във Велико Търново, оправдаващо двамата подсъдими за жестокото убийство чрез нанасяне на 93 удара с нож на младия Мартин Борилски през юли 2000 г. в Париж.

Посланик Етиен дьо Понсен, който е наблюдавал лично процеса във Велико Търново на 22 декември м.г., приема решението с голямо учудване и неразбиране, се посочва в официално становище на френското посолство у нас, разпространено в четвъртък.

Припомня се, че френската полиция и съдебни органи са предали на българските власти утежняващи вината доказателства срещу двамата подсъдими. Френският министър на правосъдието Рашида Дати е обсъдила това дело със своя колега по време на посещението си в София през септември 2008 г..

Тази присъда е произнесена близо 9 години след престъплението, като подсъдимите никога не са били изпращани в затвора, а самата съдебна процедура е претърпявала многократни изменения, се отбелязва в съобщението.

"В момент, в който българското правителство показва своята воля за дълбоко реформиране на правосъдната си система, тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва, за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай, продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди. Това нещо редовно се отбелязва от Европейската комисия в докладите, публикувани в рамките на механизма за сътрудничество и проверка", посочва френското посолство.

Деветгодишната предистория

Въпреки, че френските криминалисти бързо разкриват евентуалните извършители, у нас са били нужни цели 3 години, за да се стигне до съд, а после, след безброй отлагания, двамата обвиняеми Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона - приятели и съученици на убития – са оправдани.

Борилски завършва френската гимназия във Варна и през 1995 заминава да следва право във Франция. През 2000 г. завършва магистърска степен в Сорбоната и вече работи в американо-френска адвокатска компания. На 18 юли 2000 г. Мартин има посещение в дома си. Сам отворил на убийците, явно ги е познавал. Малко след 8 вечерта съседката на Борилски Мари Бури чула шум и когато излязла, видяла висок човек да върви към асансьора, а след него подтичвал по-нисък. Описанието прилича на двамата подсъдими.

Тялото на 24-годишния Мартин Борилски е намерено в апартамента му на ул. "Льокурб" 74 в Париж на 20 юли 2000 г. Приятелите му Алексис Грамбла и Каролин Тексие отишли в квартирата, за да проверят какво става с Мартин, който от два дни не вдигал телефона. След като не им отворил, те викнали пожарникари, които разбили вратата. Борилски бил коленичил до леглото, прогизнал от кръв. Ръцете му били вързани на гърба, с ръкавите на собствения му пуловер.

Веществени доказателства

Съдебните лекари установяват 93 прободни рани от хладно оръжие по тялото му, а черепът е премазан с гира. Френските криминалисти изземват веществени доказателства - косми, намерени в двете ръце на убития, дънки и панталони с кръв по тях. Взет е и материал изпод ноктите на жертвата.

Извършеното във Франция изследване установява, че следите върху веществените доказателства съвпадат с ДНК-профилите на варненците Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона (изолирани от тяхна слюнка в България). Според експертите вероятността следите да са на някой друг, а не на Желязков, е 1 към 15 трилиона, а при Барона вероятността е 1 към 236 милиарда. Тоест, практически не е възможно други да са оставили следите.

Френските криминалисти имат и серия други доказателства. У Георги Желязков по-късно е намерена кредитната карта на жертвата. Желязков и Стоичков попаднали сред заподозрените заради телефонни разговори, които водили в деня на убийството. От един и същ уличен телефон в Париж многократно набирали номера на жертвата, звънили на лелята на Желязков в Монпелие и на домашния телефон на баща му във Варна.

След убийството се изкъпали в банята в жилището на убития. Желязков оставил там панталона си, който е малък номер, и си тръгнал с панталон на Борилски, взет от гардероба му. По-късно панталонът е намерен във Варна. Взет е и купеният наскоро мобилен телефон на жертвата. Сменили СИМ-картата и по целия път звъняли от него, включително отново във Варна на бащата на Желязков, без да знаят, че обажданията могат да се идентифицират и с уникалния номер на апарата.

Всичко това е доказано от следствието във Франция. Според френските разследващи и според българската Национална следствена служба доказателствата са напълно достатъчни двамата да получат осъдителни присъди.

Таткото на единия обвиняем е сред "недосегаемите"

За българския съд доказателствата обаче се оказаха недостатъчни. Още през 2002 г. френският в. "Фигаро" допуска, че причината е, че бащата на единия от обвиняемите Борислав Желязков е бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна, а после – един от най-известните адвокати в града.

В кореспонденция, озаглавена "Френската полиция се сблъсква с българската мафия", "Фигаро" пише: "Бащата на главния заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група." След това темата подхваща и в. "Монд".

Масов отвод на прокурори и съдии по делото

Това е може би причината на 4 ноември 2002 г. цялата варненска прокуратура да си направи отвод по случая с писмо до ВКП. Отводи си правят и 11 варненски съдии.

При посещението си в София през януари 2003 г. днешният френски президент и тогавашен вътрешен министър Никола Саркози поставя въпроса за делото за убийството на българския студент пред тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов.

Чак тогава делото е разпределено в Шумен. То продължава повече от 4 години и стига до оправдателна присъда.

Миналата седмица оправдателната присъда бе потвърдена от Великотърновския апелативен съд, чието решение е повод за официално изразеното възмущение на френското посолство.

Решението на Великотърновския апелативен съд подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок.mediapool