Какво искаме, като комунизмът непрекъснато се завръща?

Люба Манолова

17 декември 2008 г.

България 2009 ще е страната на благоденствието. Икономиката е в прекрасно състояние, но нямаме сили да се зарадваме. С тези внушения министър-председателят Сергей Станишев облъчи студенти и преподаватели вчера. Както се казва да го хванем и да го метнем от радост във въздуха, а после да го изпуснем без да искаме на земята, както се случило в Япония. Но какво да се прави - нека не забравяме все пак, че на конгреса на Станишевите другари делегати бяха милионери, а не социално слаби и безработни. Като онези, които са оставени на другарката на Станишев Масларова да гинат бавно, и приятно, както леко подграваната жаба на Бжежински.

От Европа им казаха, че крадат и им спряха парите - милионерите от управляващата коалиция скочиха обидени, че Европа ги мразела!
Днес в държавата най-голямата тайна е кой депутат е предложил да направи на една от майките, загубили дете, на живо ин витро. Крие се, както се крие защо намериха началникът на кабинета на Доган мъртъв в дома му.
При положение, че се продават яйцеклетки, за да си плати ин витрото някоя по-бедна кандидатмайка, в момент, когато на пазара работят нелицензирани клиники и лекуват пациентки с инжекции дестилирана вода, властта се прави на умряла лисица. В момент когато статистиката сочи, че над 200 000 млади семейства са с проблеми и се нуждаят от лечение и ин витро - цялото депутатско войнство се "сби" за някакви си 10 милиона лева, които се чакат от програмата за изкуствено оплождане! Пазарна икономика е това. А комунизъм + пазарна икономика е по-легитимно и от очакване за европейска демокрация.

Българските деца са по-различни от европейските или американските. Сираците и изоставените ги ползват педофили за любов, лягат през вечер недохранени. Само късметлиите ги изнасят неродени за търговия в Гърция - пускат ги в интернет пазара за виртуални секс услуги. По Коледа и Великден, от състрадание я отиде някой политик, я го разкаже - колко е дал за клетите създания! Разбира се, че вече никой не им вярва, но какво от това?

Това е тяхната Страна на благоденствието - за нея говори и премиерът Станишев вчера: политиците ни зелени, икономиката - хубава, а все сме нямали сили да се зарадваме...
Неблагодарен народ се падна на лидера премиер. Все в политиците се вторачва, като че ли си няма други занимания: депутатите искат да вземат десет пъти по-високи пенсии и по-рано да се пенсионират - ропот и назидание, сега за Коледа - ще си раздадат премии - пак ще викнат недоволни... Всеки завижда. Какво му влиза на народа в работата живота на избраниците? Кои са тези, недоволните? Кой се интересува, рови и разследва - и ако може, списъците поименнно и бързо до председателя на парламента, че ДАНС излизат в Коледна ваканция!
То както се оказва народните избраници нямали право и на премии, но имали спестени средства от глоби за отсъствия, от заседания и комисии, както и други икономии в парламента. Сумата не била голяма - между 50 и 80 на сто от заплатките им! Какво толкова? И депутатите са хора, и те за пари са влезли в политиката.
Някой да не си мисли, че ще се трогне депутатското сърце от неродени бебета и майките им, с празни колички? Няма такъв филм! Животът е жесток - едно си мечтаеш, друго се случва. Мечтали си майката и таткото на Станишев да върти син им държавата, и хоп! 2005 година - цяла държава в ръцете му. Барабар с партията столетница - колко му е? Ама било му за пръв път да държи премиерското кормило - все някога има първи път. Ама било му и първо място на работа - нали и социалистът един ден трябва да почне да работи... Няма цял живот Маркс и Ленин да предъвква! Къде му е тук лошото! Пък и природата обърква понякога историята.
По всички природни закони - такова нещо като страната България не би следвало още да съществува, но напук на черногледите - краят на държавата се закучи. Друга работа е докога!
Оцелели на конете, претопили славянски племена, 13 века издържали на робство и владичество и накрая какво? Едни дечица на шумкари да им видят сметката - на това народът му казва малшанс! Европа ни прие, но Европа трудно ще ни спаси от управниците. Още някоя и друга годинка, още някоя и друга далавера с европейски пари - и са готови еврокомисарите! Ще клекнат и ръце ще вдигнат предавайки се. Кога ни приеха, кога ги окрадохме - запазена марка е. Класикът Стратиев го беше написал: "Като не можем, както щем, да щем както можем!" Това ни е поводът да съществуваме и оцеляваме!

Не вярвали европейците, че сме бамбашка - като им седнаха на масата, къде ще вървят? Повярваха. А който е без работа - да върви да им превежда думите на Стратиев в Страсбург, че да ги видим тогава еврокомисарите дали ще вдянат за какво иде реч.
Нашата свобода не е като европейската: там са свободни да спазват законите, тук политиците са свободни да са над тях. Там са свободни да правят каквото е редно, тук свободата е да си прави всеки, каквото му душа иска. Генетична особеност е.

Затова и вчера в парламента тези, които ние сме избрали гласуваха против неродените деца без да им мигне окото. Гласуваха, без да са и половината от посочените на таблото в залата, но това е традиция в българския парламент. И да рече човек, че гласуваха против - не, гласуваха си "въздържал се". Защото с такова гласуване хем слагат черта на ин витрото, хем ще вдигат изненадани рамене, че не са били "против"! Така ще избегнат и хората да ги замерят по улиците... Не че ходят пеша и човек може да ги срещне.

Не стига, че отрязаха зачеването ин витро, ами и някакъв социалист Найденов се ядоса и заяви, че искането на пари за такова зачеване било безотговорно! Отговорно, според него вероятно е: всеки депутат да е готов да услужи на българките да станат майки?
Досвидяха се на народните избраници 10 милиона от излишъка и 10 милиона от бюджета, за да се родят повече деца в държавата. Вместо деца, страната ще строи магистрали. Пътища също са нужни - от лошите пътища гинат всеки ден бъгари. От строителство се краде сигурно, докато от ин витро - нещата са по-сложни. Едно е да излееш асфалт наполовина по- тънък и да го отчетеш двойно, друго е да оплодиш яйцеклетки и да ги пишеш двойно и тройно...

"В една демокрация, когато народът иска промяна, това минава през избори", каза вчера френският президент Никола Саркози. Дето си вика - една крачка е. И все пак - политическата страна е важна, когато управниците са с ограничена отговорност.

За 10 години чиновници пръснали 20 милиарда на вятъра, без да се знае защо. Пък и едва ли ще седнат да обясняват. Уж комунизмът си беше тръгнал, а то ние сме пътници. Широка перспектива, но с тесни възможности. Ако перефразираме Иванчо Йотата - за народа няма да е загуба велика, ако от ЕС закрият държавата, или да я заменят на старо, като втора ръка.
Стареем, но не растем и не знам защо и докога ще му мислим. По-добре късно, отколкото рано показва историята ни. Друг изход - не се задава. Политиците трябва да внимават, когато се будалкат с българите. Ядосат ли се - трябва да ги заобикалят, като зло куче, защото никой не знае какво може да се случи...