Защо не съм и аз социалист…
сряда, 14 януари 2009 г.
14 Януари 2009
Защо не съм и аз социалист като Че Гевара? Лицето ми да е по фланелките на младежи, а българските социалисти да правят клипчета с мое участие. После да ги публикуват в сайта си, заедно с любовни предложения към Станишев и снимки от поредния запой в провинцията. Наистина, защо да не съм като Че Гевара – нима ще е лошо да съм горил като него хиляди книги на клада през 60-те. Да съм ръководил „народни съдилища“, без никакви съдебни процеси като част от кубинската революция. Да съм повтарял постоянно: „За да екзекутираме човек не са нужни доказателства!“ Друга любима реплика да ми е била: „Революционерът трябва да стане студена машина за убийства, която е мотивирана от чиста омраза.“ Да съм нареждал на отрядите за екзекуция да стрелят от разстояние пет крачки в главата на вече убития – че да му се пръсне черепът. Да съм създал всесилни тайни служби по модела на КГБ в райска островна страна. После да съм правил революции с племето самба в Африка и след това в Боливия.
Защо не съм и аз социалист като перуанеца Педро Мороте, за когото пише друг социалист – полският журналист Ришард Капушчински по време на Студената война. Да съм се обявил като Мороте срещу аристокрацията и да съм се сражавал в партизански отряд, воден от поета Хавиер Харод през 50-те. Да съм правил аграрна реформа и да съм раздавал земя на бедните селяни. Но и да имам такова щастие като Мороте – мой приятел да умре и да ми завещае маса пари. За да мога после, пак като Мороте, деятелят на социалистическите реформи, да отворя в столицата скъпо и изискано заведение, предназначено за аристокрацията и богаташите. Да обикалям в заведението като Мороте – с фрак и доволна физиономия. Даже може като него да си тананикам стиховете на бившия приятел и командир поета Хавиер Харод, убит из засада някога преди.
Защо не съм и аз социалист като немския журналист Гюнтер Валраф, да пиша от „клоаките на капитализма“ по време на Студената война. Да разкривам социални неправди, да критикувам „търгашеската система“, както и тези, които тъжат за отминалата диктатура на Хитлер. Като немския строителен работник Алфред, който в книгата „На дъното“ на Валраф с носталгия разказва как по времето на фюрера са разстрелвали и за открадната връзка на обувка. Защото, който краде от другарите си – или бой до смърт, или разстрел. Алфред също обяснява, че при старата система е имало ред – в Германия и в Европа и старците все още са можели да ходят по улицата. Нещо повече, седемдесетгодишна бабичка е можела да си ходи нощем по улицата с 10 000 марки в джоба и нищо да не и се случи. Прането се е оставяло в двора и не е изчезвала една носна кърпичка. Велосипедите са стояли по цяла година пред къщи – без никой да ги открадне. Уважението към възрастните е било втълпявано правило – в градския транспорт никой младеж не си е и помислял да седне в присъствието на възрастен.
Как може да защитава нацизма този Алфред, не знам? Все едно не знае за лагерите. Прав е Валраф да го осмива в „На дъното“. Но като се замисля, и по комунизма беше по хубаво в България. И при нас имаше ред, не се крадеше, имаше уважение към възрастните – и на улицата, и у дома, и в училището. „Клас стани, клас мирно!“ - ееех, млади години. Казват, че и тук имало някакви лагери, ама аз не вярвам. За това искам да съм като Валраф: изобличител на капитализма, носител на български награди за революционна публицистика, и до днес преподаван в българските университети. Като него да съм бил и сътрудник на тоталитарните тайни служби на Източна Германия в отдела за дезинформация. После обаче и аз да кажа, че не съм сътрудничил „съзнателно“.
Защо не съм и аз един млад социалист в днешна България. Да искам строг контрол в Студентски град в София, пълна национализация на площите, жителство като едно време и силно полицейско присъствие – ако може и жандармерия. Да искам камери на всеки ъгъл и сух режим. Абсолютно безплатно и държавно образование. Какви са тия частни глупости? Между другото, да споменавам на колегите, че ако не слушат, ще ги пратя в лагер, като дойда на власт. От Студентски град да си ходя на излети до Бузлуджа, да нося фланелка с лика на Сталин и да слушам безплатно Веско Маринов. Да пропагандирам изгодните сделки за газа, да празнувам годината на Русия в България и да ме канят в Париж да гледам Лили Иванова. Ех, защо не съм и аз социалист…e-vestnik
HT
Публикации
