Бойко – управителят на кочината

Десислава Ризова

В. „Монитор”

И докато ситуацията започва да излиза от контрол, а правителството се кани да обяви официално национална криза, вчера с радост научихме за някои постижения на г-н Борисов. Първо, стана ясно, че генералът е заминал да се разведри на едно по-чисто място - в Москва. След като се е зарадвал и поотпуснал в типичния си стил, Борисов е решил да върне жеста и да ги изненада с исторически познания. И сравнил София (в която уж няма криза) с обсадата при Сталинград.

Помните ли повестта "Големановъ"? В нея едноименният главен герой чистосърдечно възкликва "Нашата партия може да няма нито един член, но кандидати за министри винаги ще има!". За голямо съжаление, тази книга, писана преди около 80 години като политическа сатира, добива невероятна актуалност напоследък и сякаш е измислена за г-н Бойко Борисов и кръжеца ГЕРБ. Защото без дори да е наясно как ще извади 31 мажоритарни кандидати за парламентарните избори (тази партия определено няма толкова разпознаваеми лица), Борисов се стяга да става премиер, а подгласникът му Цветанов вече и насън се вижда като министър. Ситуацията добива все по-гротескни размери, а доказателствата, че кандидат-управленецът на държавата не може да се справи дори с един град се трупат със страшна сила. Вече 40 дни София е на прага на епидемия и е затънала до шия в отпадъци, от които глава надигат бездомните кучета и озверелите плъхове. Кметът обаче не просто отказва да признае провала си, но повтаря като мантра изречението "В София няма криза с боклука", все едно това по някакъв начин ще му помогне.
Без да мисли за хората, градоначалникът вчера отказа правителствената помощ за кризата и епидемията, за които предупреждават цели три министерства. И вместо да вземат мерки, хората на Борисов обявиха, че за мръсотията всъщност са виновни не те, а самите софиянци. Тъкмо те си слагали торбичките до кофите, вместо да ги пускат вътре и палели контейнерите нарочно, за да затруднят общината.
И докато ситуацията започва да излиза от контрол, а правителството се кани да обяви официално национална криза, вчера с радост научихме за някои постижения на г-н Борисов. Първо, стана ясно, че генералът е заминал да се разведри на едно по-чисто място - в Москва. Второ, оказа се, че любезните домакини са организирали за кмета единственото мероприятие, на което е сигурно, че той се представя добре - футболен мач. И тъй като руската дипломатическа школа е проучила слабите места на градоначалника, неговият отбор не просто е поиграл, но дори е бил представителите на московската община с цели два на нула! Така да се каже, хип-хип ура!
След като се е зарадвал и поотпуснал в типичния си стил, Борисов е решил да върне жеста и да ги изненада с исторически познания. И сравнил София (в която уж няма криза) с обсадата при Сталинград.
Руснаците не са му направили забележка, защото са добре възпитани. И не са искали да поправят грубата историческа грешка, видима с просто око за всеки от тях - че голямата обсада, продължила около 4 години, всъщност е била в... Ленинград, който впоследствие е обявен за град герой. Но такъв си е Борисов и от него не може да се очаква да прави разлика между Сталин и Ленин и прилежащите им населени места.
В Москва никой не му е казал за гафа, защото го знаят, че е доста обидчив. Наскоро, когато му припомниха прякора "Тиквата", той много се засегна. И забрави, че този псевдоним от "охранителските" му години не е дело на репортерите, а дори го има в книгите на Георги Стоев. И след като вчера премиерът Станишев обясни, че не се вълнува от "зайци, вълци, тикви и всякакви зоологически жаргони", време е Борисов да каже защо му е излязло това име в младежките години. Не че хората нямат някои подозрения, ама е добре да им се казват нещата в прав текст. Както в Мечо Пух например. Там лирическият герой с голяма доза самокритика съобщава на Кристофър Робин: "Аз съм едно меченце с много малко ум".