Какви ли не шарлатани се катерят по превитите ни гърбове и откровено ни се подиграват с неправдопобните си обещания.
събота, 18 април 2009 г.
Сеизмологиката на тежкото лековерие
Забележителна, но недостатъчно забелязана случка с един стохиляден български град, заслужава специално внимание, защото ни показа като на длан причината за някои от странностите ни, над които обичаме да се чудим. „Като на длан“ е точният израз, защото става дума за суеверието и лековерието на критична маса българи, способни да изпаднат в паника, когато циганката им гледа на ръка и им предскаже нещастие ( а нещастието, рано или късно, винаги идва в живота, който според една сентенция не е нищо друго, освен подготовка за смърттта).
Хасково се разтресе, но не от земетресение, а от предсказание за него. Сега, когато предсказанието не се сбъдна, се появиха вторичните трусове. Тресе се „общественото мнение“ . Вече е възмутено. Но не от „себе си“, не от срам, че стана за смях, а от гняв към гадателя ( „гадач“, според израза на един от лидерите на тройната коалиция).
Доволни са главно хасковските застрахователи. Отчитат големи печалби от рязък скок на продажбите на полици за щети, мотивирани очевидно от предсказанието. Останалите граждани реагират с разочарованието на излъган гласоподаватeл, който е повярвал в каузата на мошеник, но после е разбрал измамата и отвръщат с крайно отрицание на онова, на което така наивно е заложил.
Сега вече в града се надигат гласове за съд над екстрасенса. Наричат го дори терорист. Вече има и наети адвокати да го съдят. И защо? Ами защото са му повярвали самите те, макар за здравомислещия човек би трябвало да е ясно, че на циганките, които те дърпат за ръкава, за да ти обяснят какво те чака, просто не бива да се обръща внимание.
Нашето колективно здравомислие обаче толкова пъти е доказало своята болнавост, че „хасковският феномен“ всъщност е , уви, представителна извадка за страната. Какви ли не шарлатани се катерят по превитите ни гърбове и откровено ни се подиграват с неправдопобните си обещания. После, когато се изхабят, на тяхно място идват други. И така лековерието и гневът от измамата се редуват през годините и опитът, оказва се, не помага.
Каква ли може да е причината и нашата родна специфика ( защото лековерни има по цял свят) за този рецидив? Отговорът е в…свободата. Астролозите, екстрасенсите, гадателите и гадачите, циганките и кафеджийките, както популистите и откровените лъжци с политически амбиции, са свободни хора. Доколкото не извършват престъпление срещу закона, могат да предвещават каквото си искат. Въпросът е, че и ние сме свободни да не им вярваме. Но често избираме обратното…
Живелите твърде дълго в условията на черно-бялата несвобода трудно свикват да се оправят в този шарен свят на нюансите. И още по-лошо: несвободният човек е свикнал да има свободата само в едно – да вини другите за това, че е позволил да се изложи, да го унизят като глупак. Защото така е по-лесно, отколкото да се изправиш пред предизвикателството да бъдеш честен пред себе си и да си признаеш, че си сгрешил. Ако не можеш да го направиш си осъден да те баламосват цял живот, защото не си в състояние да си извлечеш поука от собствените заблуди, какво остава пък да разпознаеш фалша на „професионалистите“, които се възползват от това, че им позволяваш да се гаврят с теб.
http://ivo.bg
Публикации
