ГЕРБ е инженерен проект на левицата

Българското общество стана жертва на теориите за разбиване на двуполюсния модел, казва политическият психолог Антоанета Христова

Силвия Георгиева

Антоанета Христова Снимка: НЕВЕНА ТЕНЕВА

Антоанета Христова е завършила психология в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Защитава докторантура в Института по психология към БАН, където е старши научен сътрудник. Специализира психотерапия в Швейцария и политическа психология в САЩ.

- Г-жо Христова, доста коментари предизвика дебатът между Бойко Борисов и Сергей Станишев. Как повлия той на рейтингите на двете партии?

- Мисля, че не повлия в никаква посока. Твърдите избиратели на БСП продължават да са си избиратели на БСП. Същото се отнася и за симпатизантите на ГЕРБ. Оценката на дебата няма общо с преливането на гласове към някоя от партиите. Обективно, от гледна точка на излъчената информация и от гледна точка на ползите за двете партии, той не бе добър дебат. Като обща оценка крайният резултат е по-негативен за БСП. Ако попитате хората: "Кой се представи по-добре в дебата?", сигурна съм, че ще ви отговорят - ГЕРБ.

- С какво Бойко Борисов спечели? Той дори не бе в типичната си нападателна роля.

- Образът на БСП, който бе показан на дебата, беше на управляващи с огромно самочувствие, на хора, които могат да си позволят да погледнат доста надменно на опонента. Екипът на Станишев беше с голям опит и в политиката, и в присъствието в телевизионни студия. В него беше включена журналистката Илияна Йотова, която се видя, че владее добре техниките на манипулативните трикове, като например да използваш думи, които имат различно значение, за да объркаш неопитните опоненти . Това обаче бе разпознато от голяма част от аудиторията като минаващо мярката на добрия тон в дебата. И хората застанаха на страната на по-слабия и по-неопитния.

Бойко Борисов винаги е бил много по-експресивен, по-ярък, по-нападателен и готов да заеме позиция. За сметка на екипа си обаче, който събра симпатии със слабостта си, по време на дебата той изневери на образа си. Според мен ситуацията изглеждаше като шеф и подчинен - шефът е Станишев, докато той е критичният подчинен, който изразява доста "обрано" мнението си.

- Какво издава тази подчинена позиция?

- Тя създава съмнение за реалните взаимоотношения между двамата. Знаете, много се говори как на Бойко Борисов му тежи биографията с различни представители на БСП. Поведението му може да има различни причини. Например би могло ГЕРБ да бъде разглеждан като инженерен проект на левите за овладяване на дясното пространство. В историята и в политиката обаче често се е случвало големите теории и конспирации да бъдат проваляни заради даден непредвиден фактор, който е извън възможността да се контролира. В случая Бойко Борисов може да е усетил силата си като лидер и да е започнал да прави някои по-самостоятелни действия, неочаквани от тези, които са го проектирали, т.е. започнал е да се автономизира. Допускам, че това може да предизвика доста притеснения в различни среди. Сблъсъците досега между Станишев и Борисов бяха повече изиграни. И затова често се казваше: "Не, не, нещо има, не му вярваме на Бойко, че е толкова десен". Поведението му не изглеждаше напълно автентично. Реално към този момент проектът успява. Какво ще се случи по-нататък е трудно да се каже.

- Виждате ли възкресяване на двуполюсния модел?

- Убедена съм, че това е правилната цел. Българското общество стана жертва на изключително неправилни теории, разпространени от анализатори, които имаха лесен достъп до медиите в миналото. Едната е, че ни трябва многопартийна система и трябва да се разбие двуполюсният модел. Това се случи точно след като почти го бяхме достигнали с утвърждаването на ОДС и БСП. Е, щеше да има 2-3 малки партии по средата, но истината е, че големите щяха да задвижат махалото. Моделът бе тотално разбит с появата на НДСВ. Е, сега виждаме ролята на НДСВ, но времето, за съжаление, е загубено.

- Ако се връщаме към модела отпреди 2000-та г., кой е от дясната страна - ГЕРБ или новото дясно обединение между СДС и ДСБ? И как ви изглежда то?

- Ако погледнем от гледната точка на старите десни партии, ДСБ и СДС имат макар и малко, но твърди привърженици. До момента те показаха, че разделени не могат да направят нищо, затова опитът да се обединят трябваше да бъде реализиран на всяка цена, за да се изчерпи и тази алтернатива. Това, че се обединиха обаче не значи, че ще ги направи успешни и ще станат силната дясна партия. Трябваше да бъде заложен изключително голям професионализъм и внимание в преговорния процес. Но не бе направено. Преговорите бяха проведени изключително непрофесионално и манипулативно. Привържениците, особено на СДС, се усетиха много изиграни. В момента СДС се тресе от структурни проблеми. В ДСБ пък има друг вид проблеми - за начина на вземане на решения. Двете партии са крайно различни - едната е зависима от лидера си, без него няма партия, а другата оцеля независимо от лидерите си, като разработи доста демократичен устав. Обединението на толкова полюсни системи трябваше да е много, много внимателно. Консенсус обаче нямаше, решението бе взето с мнозинство. Получилото се малцинство е изключително неудовлетворено и неубедено в случилото се. Това не прави съюза потенциално ефективен.

- Как виждате състоянието на ДПС?

- ДПС е в криза в момента, имаше доста скандали и атаки към тях и те се "поприбраха". Намалиха и публичното си присъствие, като че ли се опитват сега да не дразнят, да не излъчват провокативни послания към обществото. Целта им винаги е била да избягат от образа си на етническа партия, но до ден-днешен не са успели. Предложението към НДСВ за общи листи е именно ход в тази посока, но е малко повече в полза на ДПС. Едно съгласие на НДСВ би означавало край на партията, само оцеляване на отделни жълти депутати. От друга страна, ДПС ще изглежда като отново успяло да "преметне" българите, като приема в редиците хора, които са готови на всичко, за да са в НС. В конкретната ситуация отсъства политическо послание.

- Ще има ли роля "Напред" в следващия парламент?

- За мен "Напред" няма образ и контури на политическа формация. Там има "цветни" личности като Любен Дилов и Красимир Каракачанов. Но не мога да си представя тези хора на едно място. Там има и един бизнесмен, на когото се разчита за финансовата подкрепа за изборите. Единственото, което може да бъде разчетено за тях, е, че те могат и да влязат, ако той си докара работниците да гласуват за него. Допускам, че биха стигнали за някой и друг депутат.

- А как ви изглеждат "Атака" и "Ред, законност, справедливост"?

- За мен това са най-интересните партии. РЗС са динамични, а Яне Янев изненадва всички. Той дори не ми изглежда твърде екстравагантен, напротив - систематично консервативен е по отношение на правилата на политическата игра. Убедена съм, че Яне Янев ще бъде голямата изненада на тези избори, както бе "Атака" на предишните. Защото това е единствената партия, която до момента е формулирала кауза - борба с корупцията. Той е единственият човек, който на практика реално излъчва послания за това, че прави нещо за борба с корупцията с постоянните сигнали, които вади, и с това, че много добре успява да ги представи в публичното пространство.

- Не ви ли се струва, че прекрачва границата?

- Не, в тази среда е добре границата да бъде мината. Т.е. този вид борбеност се разпознава положително. Дори смятам, че той предизвиква притеснение дали някой няма да посегне на живота му. Всичко това се приписва положително на образа му. Освен това той направи няколко много разумни крачки за партията си - бе разпознат от английските консерватори, т.е. вече е легитимиран, и започна процедура по правене на парламентарна група. Което може да му даде възможност да има представители в избирателните комисии. Всяка крачка при него е много премерена - структурирана, планирана и политическа. Доскоро Яне Янев изглеждаше много сам. Но сега виждам, че ако направи група, ще стане отбор, ще започне да изглежда като човек, който може да привлича, а не прави само солови акции.

Има хора, на които Янев не създава усещане за доверие. Той обаче се цели в избирателите - например на "Атака", на десните и на такива, които не се определят нито вляво, нито вдясно. Посланието му е очевидно - реални действия, насочени към хора, които търсят кауза. В публичното пространство в момента няма нищо ново, което да даде кауза.

"Атака" са другата алтернатива. Те определено спечелиха от напускането си на НС, защото се разграничиха от общото блато. "Атака" е вотът на недоволните, на тези, които искат емоционално да се изразят срещу статуквото.

- Как виждате следващата управляваща коалиция?

- На първо място нещата зависят от това дали обединението на десните ще мине бариерата за влизане в НС и дали депутатите им ще стигнат на Бойко Борисов да направи правителство. Ако не стигнат, тогава версиите са страшно много. Смятам обаче, че в следващия парламент със сигурност ще присъстват ГЕРБ, БСП, "Атака", ДПС и РЗС.Вестник "Сега"