Георги Първанов – Двуликият Янус

Дата: 06-04-2009 17:59

Читатели : 261

Той няма идеали, а само лични интереси. „Социалният” Първанов все по рядко е на селския мегдан сред хората и все по-често на тежки софри с приятелите си – олигарси. За да въртиш голям бизнес ти трябва индулгенция от президента. Новите икономически властелини на България са обединени от едно - все са приятели на Първанов или негови спонсори.

Изглежда благ. Думите излизат меко от устата му, жестовете са отигравани до отмала пред огледалото. Почти винаги е усмихнат, рядко повишава тон. В кампаниите му неизменно присъстваше сплотеното му семейство, винаги е на големите църковни празници, обича да се отърква до народа по примера на предшественика си Петър Стоянов.

С журналистите се държи приятелски, подмята шегички. Не се притеснява от селския си произход, навред изтъква, че е социално мислещ. Претендира, че е добър стратег и мисли в перспектива.

Обича да говори за корупцията и настоява, че е нетърпим към нея. Уверява, че е човек на честта и държи на думата си. Неведнъж е споменавал, че след като изпълни президентската си мисия, ще се върне тихо към науката.

Твърди, че е отборен играч и се вслушва в чуждо мнение. Спортува и не пропуска състезания, на които има много публика. Тогава телевизиите по-често ни показват него, отколкото състезанието. Вдъхновено говори за патриотизъм. Не изглежда злоблив, а още по-малко злопаметен. Често изтъква необходимостта от прозрачност в управлението. Властта според него не е самоцел, а възможност да реализира идеите си.

Така Георги Първанов спечели два пъти президентските избори, така поддържаше години наред много висок рейтинг. Повечето медии и до днес го венцехвалят, а бабите по мегданите подвикват какъв хубавец си имаме за президент.

Но лека полека същността на Първанов започна да излиза наяве. Бавно,

мъчително, но безвъзвратно. И колкото повече мислещите и аналитични хора съзираха истинския Първанов, толкова повече той изпускаше нервите си и правеше грешка след грешка.

Всъщност, всичко при него се върши подмолно и задкулисно. Той няма идеали, а само лични интереси. Като лидер на БСП бе срещу НАТО, водеше шествия с плакат „НАТО – вън!”. Снимка от това знаменателно събитие може да се намери лесно в Интернет. Като президент, за да спечели благоволението на нашите партньори, стана пръв натовец, чак

Соломон Паси засенчи. Но в същото време прокара пътека до Москва. Та дали сме толкова лоялни натовци, или Троянски кон на Русия в ЕС, както заяви висш руски дипломат? „Социалният” Първанов все по рядко е на селския мегдан сред хората и все по-често на тежки софри с приятелите си – олигарси.

След седем години президентстване Първанов обяви, че в политиката ни има дефицит на идеи. Не мислете обаче, че допуска какъвто и да било свой принос за този дефицит. А той е неизменен играч точно в тази политика вече 2О години.

Ловците казват, че няма по-престижно нещо от отстрелването на вълк. И тай като Първанов все повече се вживява в ролята си на монарх, той особено стръвно дебне тези хищници. Хората в Симитли още тръпнат от бруталния натиск, на който бяха подложени при поредния лов на президента, при това по време на национален траур.

Те трябваше набързо да забравят какво точно са видели в ранните зори на площада в южния град. Много висши особи по света ловуват, но избягват да се хвалят с това, за да не гневят природозащитниците. Наш Първанов обаче си сложи снимката с отстрелян вълк не къде да е , а на сайта си в кампанията за президент.

За изявите си в медиите Първанов е особено внимателен. Изискването е простичко – да говори много, да бъде питан малко, без неудобни въпроси. Ако трябва, повтаря и потретва медиите, а малкото, дръзнали да напишат или кажат нещо критично, не биват удостоявани с внимание, не са качвани в самолета му при задгранични воаяжи.

И Иван Костов навремето се опита да опитоми медиите, но не успя. Първанов обаче успя. Много журналисти споделят на ухо за директивите от техните босове – за президента или добро или нищо. Част от тези, които не спазват подобни директиви, са уволнявани, други – заплашвани. Когато Първанов постави начело на Националното радио свой човек, започна чистка, по нищо не отстъпваща на тази от 2ОО1 г. Но тогава имаше битка и журналистите я спечелиха.

Сега има само страх. Гилдията е без каквато и да било защита, след като

председателят на СБЖ Милен Вълков бе назначен за член на СЕМ от квотата на президента, в противоречие на всякакви писани и неписани правила и норми. Милен Вълков е там, където е Първанов, а не там, където хора протестират срещу побоя на журналист. Изчезна в небитието и някогашната Медийна коалиция.

Все повече са медиите, които се вричат във вярност на президента. Но рейтингът му е с постоянен тренд надолу. Защо ли? Защото Първанов пропусна да предвиди огромният поток информация, който тече в Интернет. Пропусна и още нещо – че българинът се понаучи да чете и между редовете, че 2О години лъжи го направиха по-трудно податлив на манипулация.

И за да въртиш голям бизнес ти трябва индулгенция от президента. Новите

икономически властелини на България са обединени от едно - все са приятели на Първанов или негови спонсори. Ако имат неблагоразумието да издават критичен към президентството вестник например, с бизнеса им започва битка. От време навреме просветва фойерверк за някакво разследване на олигарх, близък до президента.

Но до присъди никога не се стига. Няма и да се стигне - поне до 2012 година.

В не едно интервю Първанов е казвал, че не иска повече правомощия. И за какво му са. Той вече е овладял цялата държава. А ако имаше повече правомощия, ние щяхме да сме задушени от липса на кислород. Който и без това е все по-малко.

Три години до края на мандата остават на Георги Първанов.

Време, в което все повече хора ще виждат неговото второ, истинско лице. Но забелязвайки го, е по-добре да си мълчат.

Говоренето на глас е вредно за здравето.

Красимир Луканов

*Янус е най-древният бог в римския пантеон. Често е бил

изобразяван с две лица (Janus Geminus) или с четири лица (Janus

Quadrifrons) - от средновековието символ на двузначност,

двуличи