Единственият жив хасковски столетник е Атанас Тодоров !
четвъртък, 13 август 2009 г.
Столетник получи правнучка на рождения си ден !
12 Август, 2009
Снимка: АВТОРЪТ
Столетникът бай Атанас се радва на правнучка си Елица.
Единственият жив хасковски столетник Атанас Тодоров получи правнучка вместо подарък за рождения си ден. Вчера юбилярят прегърна за първи път 40-дневната Елица, с която го дари внук му Антон Антонов. Разчувстваният дядо пожела на 100 години по-младата от него издънка на рода да е дълголетна и здрава като прадядо си.
А от здраве дядо Насьо, както го наричат приятели и роднини, не може да се отърве. Само една херния е прекарал за 100 години, радва се на дни без никакви болежки и живее здравословно. Менюто му включва хапване и пийване с приятели, хубави тракийски песни и много усмивки. Атанас е кулинар и сам приготвя баници и баклави. Другият му чалъм е специалната лозова ракия, собствено производство, по стогодишна рецепта от Одринска Тракия. Именно оттам е родът Стоянови, който избягал от родните места по време на Балканската война през 1915 г. Атанас е роден в Лозенград, който турците наричат Къркларели - градът на 40-те черкви. "Сега е Грозен град" ,тъжно коментира дядо Наско. Хасково става негов втори дом от 1918 година. Тогава Атанас се заселва тук след митарстване из Свищовско. Едва на 9 години той става глава на семейството си с две по-малки сестри и овдовялата си майка.
По професия Атанас е майстор шапкар. Свидетелството му е издадено от Пловдивската индустриална камара през далечната 1935 година. Оттогава майсторът прави хиляди шапки, каскети, будьоновки, ушанки, калпаци и какво ли още не. Знае го и го почита цяло Хасково. А инак фамилията се е пръснала из цялата страна. За 100-годишния юбилей от 4-те краища на България столетникът чака сина и дъщеря си, тримата си внуци и вече родените правнуци - 5-годишният Александър и бебето Елица.
А от здраве дядо Насьо, както го наричат приятели и роднини, не може да се отърве. Само една херния е прекарал за 100 години, радва се на дни без никакви болежки и живее здравословно. Менюто му включва хапване и пийване с приятели, хубави тракийски песни и много усмивки. Атанас е кулинар и сам приготвя баници и баклави. Другият му чалъм е специалната лозова ракия, собствено производство, по стогодишна рецепта от Одринска Тракия. Именно оттам е родът Стоянови, който избягал от родните места по време на Балканската война през 1915 г. Атанас е роден в Лозенград, който турците наричат Къркларели - градът на 40-те черкви. "Сега е Грозен град" ,тъжно коментира дядо Наско. Хасково става негов втори дом от 1918 година. Тогава Атанас се заселва тук след митарстване из Свищовско. Едва на 9 години той става глава на семейството си с две по-малки сестри и овдовялата си майка.
По професия Атанас е майстор шапкар. Свидетелството му е издадено от Пловдивската индустриална камара през далечната 1935 година. Оттогава майсторът прави хиляди шапки, каскети, будьоновки, ушанки, калпаци и какво ли още не. Знае го и го почита цяло Хасково. А инак фамилията се е пръснала из цялата страна. За 100-годишния юбилей от 4-те краища на България столетникът чака сина и дъщеря си, тримата си внуци и вече родените правнуци - 5-годишният Александър и бебето Елица.
.
Harmanli Town in Mastodon and Quitter
Публикации
