Кой остави цялата тази комунистическа измет да безчинства из Татковината ни?
неделя, 31 май 2009 г.
Да бе сгрешила онази „Чавдарка” ...
Дата: 31-05-2009 19:07
Питам ви: Кой остави цялата тази комунистическа измет да безчинства из Татковината ни? Не го ли сториха назначените от партията-майка „опозиционери”? Съвсем скоро моят приятел, водещият на предаването „Безкомпромисно” Георги Жеков попита Иван Костов защо не е декомунизирал България? С типичната за черната си мутра наглост той отвърна: „Сигурно се шегувате, трябваше да засегнем 1 милион души!”
Спрях да пиша. Няма смисъл. Хвърлям зърна, но почва няма. Неотдавна подчертах, че моралът на нацията е под равнището на Марианската падина. Тъкмо това ме накара отново да посегна към клавиатурата. Защото тази вакханалия на лудостта, егоизма и непочтеността, която е обхванала страната ни, продължава.
Четвъртък, 28 май 2009 г. Ужасен инцидент: автобус със символичното название на шумкарската бригада „Чавдар” унищожи една махала хора в Ямболско. Може да се случи навсякъде, нищо, че возилото няма да бъде нещо като неуправляемо изтребително торпедо от соцвремената. И няма да е произведено в центъра на „Чавдарския” болшевишки вилает – Правешко. Нейсе...
Обаче никъде другаде, дори в черна Африка, няма да видите как насред трагедията горилите, които охраняват държавния глава и омбашията министър-председател, брутално разгонват обхванатите от скръб роднини на загиналите и пострадалите. На всичко отгоре „Гоце” Първанов и Яковлевич Станишев не отидоха на местопроизшествието с москвичи или волги, а довтасаха със скъпи мерцедеси. Който имаше очи, видя изумителния контраст между мизерията на опъналите от немай-къде край пътя сергии жени и „величието” на „народните” водачи – синове на сатрапи, самите те - латентни убийци.
Който имаше очи зърна как разгониха скупчилото се през Ямболската болница разтревожено множество, за да могат камерите да покажат „загрижеността” на болшевишките мутри Първанов и Станишев. Върхът на цинизма бе кадърът, в който неколкократно разкарваха в кръг носилката с единия от ранените, та да могат репортерите да запечатат на снимка или на видеозапис как двамата „държавници” проявяват „състрадание”, „съпричастни” са на нещастието. Тогава, да ме прости Господ, за първи път помислих: Защо автобусът не мина през техния кортеж? Това би било проява на висша справедливост!
Петък, 29 май 2009 г. Ден на траур, обявен от премиера с типично българското име Сергей. Място на действието: възстановената след най-кървавия атентат в историята на Европа, извършен от съпартийците на баща му, столична черква „Света Неделя”. Заупокойна литургия в присъствието на... негово нищожество бившия Симеон ІІ. Същият, който през 1990 г. в интервю се бе възмутил от въпроса дали ще си търси имотите в България. А след като излъга с Тартюфския си морал наивните и леконравни вследствие на многогодишното облъчване с комунистически „идеи” два милиона и половина нашенци, не се умори да прибира каквото може - негово или не. Та на излизане от черквата винаги услужливите репортери взеха да му задават въпроси. И този цар на лицемерите несръчно взе да обяснява, как през войните сме дали повече от 50000 жертви... А никой от усърдно протягащите ръчички с микрофони към мадридчанина не му зададе въпроса: Колко от тези жертви се дължат на мегаломанските амбиции, лековерността и некадърността на дядо ви цар Фердинанд І? Който има безспорни заслуги за превръщането на България в европейска страна. Но заради неговия неосъществим блян да се види седнал на някакъв въображаем трон на константинополските императори, погинаха десетки хиляди българи! И умря народната мечта за национално обединение в етническите ни граници - в нашите, а не в чужди. И да ме прощава Бог, пак греховно си помислих, че би било по-добре автобусът да се бе врязал в онази къща (дворец) във Врана...
Петък, 29 май 2009 г., вечерта. Ден на траур, обявен от министър-председателя. Нова телевизия го отбелязва с... концерт?! Ама пеели „Хубава си, моя горо”! Пеят и по пиянски седенки. Траур или празненство, обилно полято с течности, които горят? Медия, журналистика, водещи, морал?...
Същата вечер. Изключително скъпото и луксозно софийско заведение (така казват, никога не съм влизал) с типично „българското” название „Континентал Плаза”. Някой ще рече – искаме да сме европейци. Ще отвърна: криворазбрана цивилизация. Италианците не признават даже думата ресторант. Имат си своя – ристоранте! А какво й е на нашата гостилница? Но не това е важното в случая.
На следващия ден медиите съобщиха за шумно „траурно” тържество. „Оказало се, че шумна тълпа празнува рождения ден на Венци Рангелов, началник на “Контрол на общоопасните средства” (КОС) в СДВР. Освен полицейските шефове в празненството участвали и много известни публични личности. Сред тях били [всенародните любимци], футболните звезди Христо Стоичков и Борислав Михайлов, Валентин Михов и стрелците Таню Киряков и Мария Гроздева. В ресторанта бил и сръбската фолкзвезда Мирослав Илич. На паркинга до НДК бил забелязан и служебният автомобил на вътрешния министър Михаил Миков.”
Друга медия доуточнява: „В ресторанта било претъпкано с пиещи и веселящи се МВР-началници - шефът на Гранична полиция Красимир Петров, Николай Янев, шеф на Столичната дирекция на полицията, началниците на Първо, Второ, Трето, Четвърто, Шесто, Осмо и Девето РПУ в столицата. Присъствали и футболните босове Борислав Михайлов и Николай Гигов.” Елитът!
Първо, възниква въпросът: Каква е заплатата на началника на „Контрол на общоопасните средства” (КОС) в СДВР? Откъде има пари за подобни пищни гуляи? След като редовите милиционери протестират срещу ниските си възнаграждения, дали шефовете им не изяждат фонда за работни заплати? Или пък корупцията е достигнала най-високите етажи на МВР? Ето защо това същество с вероятна диплома от школата в Симеоново (все едно от Пералната академия), което никъде другаде не би могло да стане нещо повече от чобанин,[1][1] пояснило: „... Че става въпрос за „мероприятие с благотворителна цел” и парите са предназначени за деца. „Нищо лошо не правим, нито танцуваме, нито играем, нито... да сте видели един да стане да танцува. Всеки един е съпричастен към това, което се случи. Ние сме съпричастни с това, което стана, но го правим за децата на загиналите си колеги”, обяви топполицаят [Венци Рангелов].”[1][2]
Аман от „благотворители”! Второ, що за морал? Този кадър на БКП, както и всички останали присъстващи, най-добре да разгърнат романа „Хоро” от Антон Страшимиров. Защото предците им ни го набиваха в главите – вижте какво правели „фашистите”. А както не веднъж съм подчертавал, у нас фашизъм (съгласно четирите научно изведени критерия) е имало само от 9 септември 1944 г. насам. Заупокойната чалга, която обилно се леела в този пир по време на траур, отново ме наведе на греховната мисъл: Защо, Господи, автобусът не мина през „Континентал Плаза”, а през невинните хора, предлагали дребни стоки заради насъщния край шосето близо до Ямбол?
Питам ви: Кой остави цялата тази комунистическа измет да безчинства из Татковината ни? Не го ли сториха назначените от партията-майка „опозиционери”? Съвсем скоро моят приятел, водещият на предаването „Безкомпромисно” Георги Жеков попита Иван Костов защо не е декомунизирал България? С типичната за черната си мутра наглост той отвърна: „Сигурно се шегувате, трябваше да засегнем 1 милион души!” И преди всичко себе си, одобрения за членство, както и Мъжкото Ленче – партийната секретарка, с която всяка вечер дели една постеля. Пък и приятелите си. В двата му кабинета имаше повече комунисти, отколкото в този на Жан Виденов. Затова седесарите не само оставиха номенклатурата на комунистите и ченгетата да вилнеят, но и ги превърнаха в най-богатата класа у нас. Такава им бе задачата.
Преди няколко дни в предаването „Телевизионна утрин” на една ченгесарска телевизия водещият, 60-годишен дряновски хомосексуалист с вапцана коса, бе поканил изявения комунист и офицер от Държавна сигурност Горан Готев. По телефона се обади зрител и заплаши госта с... Иван Костов. Готев чак се умили и отговори: „Не се страхувам от Иван Костов, напротив. Никой не е писал толкова много и толкова обективно за него, колкото аз във вестник „Дума”. Засякохме се в чужбина и той ми го призна.” По-нататък Готев се възмути от отношението към двама негови колеги, които „изключително високо цени” – Георги Коритаров и Иво Инджев – доказани потомствени комунисти и сътрудници на репресивните тайни служби на Живковия режим. Обаче за „народа” тези синове на партията са харни - обича ги, вярва им и си ги иска... А пък тя, майката-закрилница, винаги им намира място. Единият отново е на екран и заплашва, че дори му предстои да властва. Вече успя да се разправи с проф. Богдан Филов и „фашистките антисемити”! „Демокрация”, „синя лавина”, България...
Знам, че сега ще последва изригване на вулкан от „син” гняв и възмущение. Кой е този, че не ругае „червените” от „Позитано” 20, а посяга на свещените „сини вождове и учители на прогресивния седесариат”, всъщност на лумпенариата? Затова спирам да пиша. Понеже нашенци са отвикнали да мислят, не се интересуват кой кой е и какъв е бил; колко пъти е предал! За тях е важна вярата, но не в Бога, а в болшевишки идоли като Костов, Яне, Б.Б. или Надка. Това не са християни, които се стремят винаги да са в Бога, което ще рече – в доброто. Обладани от „княза на този свят”, те избират между две злини – някакво по-малко зло?! Това е сатанизъм. Въобще не се свеня да заявя: да искаш да се махнат едни, за да дойдат пак същите, е симптом на идиотия. Сърбите имат поговорка за това. Не е лицеприятна, но ще я изпиша. Тя гласи: „Меням говно за говно.”
Аз не съм очаквал нищо от комунягите. Те ми дължат един живот, както и живота на всички мои най-близки – живи и отишли си, на повечето ми приятели. Няма как някой от „Позитано” 20 да ме излъже, той е мой изконен враг до века. „Обичай врага си”, не означава да го пожалиш. Първоначално и мен ме измамиха тези от СДС. От 17 години повече не допускам да бъда гой – добиче от стадото, което слепи овчари под свирката на червения кавал водят към пропастта, от която излизане няма! Анатема тям и подобните им!
Завършвам с нещо лично. Занаятът ми ме бе сближил с някои момчето от футболните среди, които са настоящи босове на тази разюздана мафия, нямаща нищо общо със спорта. Отдавна не поддържам връзка с никого от тях. Сега се отричам от баш началника им и даже зачерквам снимката си с него.
Прочее, всекиму заслуженото!
Георги Ифандиев
www.forumat-bg.com
.
Harmanli Town in Mastodon and Quitter
Read more...
Публикации
Г-н Дуков да каже какви политически умения има: юридически, икономически, политологически и т.н. Това, че си ново лице, нищо, ама нищо не означава и не е атестация за какво умееш.
Ами чудесно!! Аз НЕ ГО ХАРЕСВАМ, нито идеите му, нито личността му, нито приноса му за България, нито партията ГЕРБ с нейния лидер. Просто защото са неспособни да реализират абсурдната си програма: на всички до един им липсва компетентност, човеколюбие,дипломация,а за лична харизма…на светлинни години…от понятието. Има и други точки,които могат да се споменат, но с една дума - не отговарят на никакви стандарти за политици!
Дуков го познавам лично и отлично! Не се прави на интересен
”и носител на Нобелова награда не би могьл да разбере смисьльт му” КОНЦЕНТРИРАЙ СЕ ВЪРХУ ГРАМАТИКАТА СИ И ВЪОБЩЕ ЧЕТИ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ПЪТ, така ще ти стане по-ясно какво казва Дуков и за каква кауза работи…
Повече от интругуващо е написал постинг от,който и носител на Нобелова награда не би могьл да разбере смисьльт му…
Филип Димитров и Екатерина Михайлова! Синьо лято !
Надежда Михайлова!
Сега искам да знам коя/кой чалгар ще бъде включен в листите за депутати и защо не се споменава азис в горното писание, нито пък в ‘брилянтните коментари’…иначе доколкото разбрах…депутатът на ГЕРБ…ще спомага за развитие на историческия туризъм: …и така освен със световни наркотрафиканти/трафиканти на хора, в България ще се напълни с още повече бедни хомо ориентирани индивиди, които на основата на европейските закони ще им се плаща от българското социално осигуряване, ще ‘осиновяват българските подхвърляни циганчета и без съмнение ще допринесат за още по-позитивен имидж на страната
Хайде наштееее!
Да напълним парламента!
Нов морал-ляв педал!
Александър Йорданов-новата надежда на Бьлгария!
Красен Кралев, зам.-председател на „Новото време“: НДСВ ни освободи либералната ниша
22.05.2009 20:16
- “Лидер” с „Новото време“?! Как се стигна до това партньорство, след като през повечето време водихте разговори за коалиция със СДС и ДСБ?
- Със СДС разговаряме от една година. С ДСБ и СДС от три месеца. Имахме разговори и с движение „Напред“, от което в последствие се отдели ЛИДЕР. Това са десните формации, които стоят най близко до идеите на Новото време. Нашето убеждение е, че България има нужда от широк десен проект, който да бъде алтернатива на лявата политика.. За съжаление със „Синята коалиция“ такива разговори не се водеха. Там нещата бяха сведени до много простичък казус – имаме да уредим двадесет и пет души с места в листите, от там нататък вие се намествайте. Това не е сериозно. Нашето становище бе, че трябва да съберем най-добрия отбор и да го разпределим по начин за постигане на най-добър резултат, а не да уреждаме този или онзи с място в листите. С кой да правим модерна политика – с Александър Йорданов ли? Та той, ако можеше нещо да направи досега, да го е направил.До последно имахме надежди, че нещо в мисленето на Иван Костов може да се промени, но се оказа, че капанът, в който СДС бе поставен, е непреодолим за тяхното мислене.
- Какво стана на разговорите с движение „Напред“?
- Въпреки пълните симпатии, които има между ВМРО, „Гергьовден“ и нас, разговорите бяха трудни по същата причина. Ние сме градска, модерна партия. Трудно може да приемем, че някакви земеделци могат да водят листа в крайморски район, в който имат 126 гласа. Всяка една партия има претенции за електорална тежест, която трябва да бъде доказана. И в двата случая ние бяхме премани като допълнение към вече подписано споразумение. Единствените, които ни предложиха разговоr за пълноправно партньорство бяха колегите от “Лидер”. Установихме, че те подкрепят каузите, за които ние сме се борили в предното Народно събрание. Имаме много сходства и в управленските програми и бързо се разбрахме по основните политически приоритети. Разбира се, това е предизвикателство за нас – на изборите трябва да докажем, че имаме тази електорална тежест, за която сме претендирали и заради която не можахме да стигнем до консенсус с другите партии.
- Каква е електоралната тежест на „Новото време“?
- “Лидер” са с много сериозна електорална основа - имат голямо твърдо ядро – близо 70 хиляди души, и малка периферия в размер на двадесетина хиляди души, защото са млада партия и разполагат с нови, не толкова публични лица.. При нас е обратно - имаме ядро от 5000 души, но можем да мобилизираме една периферия от над 50 000, както се случи на последните местни избори. Кошлуков в момента е с рейтинг, който му отрежда място в топ 10 на българските политици. Простата задачка е да обърнем този рейтинг в гласове.
- Двете партии сте като противоположности, които се привличат?
- Убеден съм, че можем да направим интересен тандем с “Лидер”, защото се допълваме. Промените в предизборното законодателството обаче ни поставиха във форсмажор до последно. Много трудно се изгражда работещ екип за кратко време. Дефакто работим заедно от една седмица, а до изборите има две седмици и половина. Успешна кампания се прави, ако работим минимум от година предварително.
- Какво тогава ще направите през това кратко време?
- Задачата ни е да убедим хората, че ние сме алтернативата и можем да претворим техните желания за промяна в следващия парламент, да ни повярват. Оттам нататък ще си подберем такива партньори, с които сме убедени, че промяна може да бъде извършена. Ще водим толерантна и екологична кампания. Да, имаме много билбордове, но нямаме плакати и няма да разлепваме, за да не замърсяваме града. Това не е популизъм, просто няма смисъл да цапаме нашия дом.
- Имате ли шанс за повече от един един евродепутат?
- Реалисти сме. Предполагаме, че ще вкараме точно един. Емил Кошлуков е човек с изключително силно присъствие – един от най-добрите български политици. Структурите, с който “Лидер” разполага, пък предполагат едно много сериозно базово начало, върху което може да се работи.
- Към коя фракция в Европейския парламент ще се присъедини той?
- И двете партии сме либерални, по това имаме консенсус. За „Новото време“ това се знае, а “Лидер” в името си съдържа думата либерализъм. Либерализмът в България е в криза - НДСВ и ДПС категорично доказаха, че не могат да надмогнат олевяването си. Трябва да има нов играч в това пространство. Либерализмът е най-модерната дясна политическа платформа.
- Очаквате ли прегрупиране за парламентарния вот след евроизборите?
- Законът дава такава възможност, но това е част от капана, който управляващите наложиха на опозицията – тази възможност е предпоставка за създаване на интриги и вклиняване на недоверие между партньорите в коалициите. Четох в някакъв сайт, че „Новото време“ планирало да напусне коалицията с “Лидер” след изборите, в което няма нищо вярно. Ние търсим дългосрочно партньорство и ще имаме обща парламентарна група.
- Колко депутати очаквате да наброява тя?
- Можем да постигнем между 13 и 15 души. Ако всичко мине успешно на евровота, кампанията ни след това ще е доста по-спокойна и с по-голямо самочувствие. Голяма част от хората, които ни симпатизират, но се съмняват че ще минем 4 % бариера, ще бъдат допълнително мотивирани да гласуват за нас.
- А ако не успеете на евровота имате ли план „Б“ за парламентарната предизборна кампания?
- План „Б“ е да успеем на евровота. Нямаме план за неуспех, категорично.
- Бихте ли се ангажирали с прогноза за гласуването във Варна и на двата избора?
- Прогнози трудно бих могъл да дам, защото Варна е много особен район. За мое голямо съжаление градът е един от символите на корупция в изборния процес чрез купуването на гласове. Аз си мисля, че евроизборите ще бъдат много важни, защото всички наблюдатели от ЕС ще се интересуват дали има воля за промяна в политическата ни култура – дали ще се преборим с тази порочна практика. Тези хора няма да допуснат да се гаврим с европейските ценности. Ние трябва да покажем, че имаме воля за промяна и всички тези, които купуват гласове и се знае че купуват, трябва да бъдат безкомпромисно преследвани. Всички знаят как се купуват гласове, всички знаят кои ги купуват, всички знаят кои ги продават. За две седмици това може да бъде приключено. Хората от ЕС знаят, че можем да го приключим, но не искаме. Очевидно само с предизборни послания няма да стане. Тези, които купуват гласове, влизат в политиката, за да крадат – от здравните фондове, от пенсионните фондове, от обществените поръчки, от вашия джоб. Хайде да приключим с тях веднъж за винаги.
Четете бе, червени тъпанари:
Пламен Юруков не е лидер на СДС още от 4 ноември 2008 г. Това установи Върховният административен съд (ВАС) при разглеждането на жалба, за внасянето на която именно Юруков беше дал пълномощно на бившия главен секретар на СДС Пламен Радонов.
Съдът се позовава на устава на СДС, според който с насрочването на избор за председател на партията, мандатът и съответно пълномощията на досегашния лидер прекратяват. ВАС констатира още, че всички документи, подадени и подписани от избрания за лидер Мартин Димитров и Любов Панайотова са законосъобразни и редовни.
Днес ВАС отхвърли като незаконосъобразна жалбата на Радонов, срещу решението на Централната избирателна комисия, която назначи представител на СДС и ОДС в районната комисия в Благоевград. Той се позоваваше на факта, че избраният за лидер на СДС в края на миналата година Мартин Димитров все още не е вписан от Софийския градски съд като председател на партията.
Според съдиите обаче мандатът на Юруков като председател на СДС е прекратен още на 4 ноември 2008 г., с насрочването на нов избор. В отсъствието на регистриран от съда нов председател съдът е приел, че пълномощията му се упражняват от легитимно вписаните му заместници.
Адвокатът на СДС Димо Гяуров заяви, че с това решение всякакви драми приключват. По думите му съдът казва, че законни представители на СДС са вписаната от съда като зам.-председател още по времето на Юруков Любов Панайотова и избраният от вътрешните избори Мартин Димитров. Гяуров посочи, че ВАС се е позовал и на решение на партията от 4 май 2009 г., когато Панайотова и Димитров са избрани за представляващи СДС.
Има ли пилот в синия самолет?!
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=139498
ДОБРО УТРО НА ВСИЧКИ!
Тази нощ Доган отново Презареди СерГей.
http://www.youtube.com/watch?v=RSQPn8rcIWs&feature=channel_page
;)
Baлepия, чecтит poждeн дeн, мa! OcтapE и ти …
Чарли той си е мъж ,ама ти май не си .тъпо парче занимаващо ни с Шекспир .Още ли има такива дето вярват ,че не е имало Шекспир
сините остават без водачите на листите си за изброите, твърдят от Новинар. След областния шеф на СДС-София Чанко Дучев, който се отказа и от водаческото си място в район 26 МИР, това направил и Хасан Хаджиев. Той заемаше второ място в кандидат-листата в Смолян, където начело е човек на Костов.
Сините коментират, че ще има и други напуснали общите листи. Сред тях бил и Румен Христов, който бе основният претендент на Мартин Димитров за лидер на СДС. Очаква се да напусне и шефът на столичния СДС Борислав Бориславов. Според главния секретар на партията Иван Сотиров това обаче са слухове.
Това, което искаме да ви попитаме днес е има ли пилот в “синия самолет”? Тотален ли е разнобоят в партията или излезлите на яве проблеми преди изборите са плод на шантаж от страна на политически опоненти? В състояние ли са сините да запазят доверието на своите избиратели или напълно се дискредитираха?
Вие парцала за бърсане на обществени клозети от снимката с Шекспир ли ще сравнявате, бе!?
серГЕЙ няма да остане сам :)))))))))))
сега остава и другия му двоен колега /ватмана Евг. Минчев/ да се кандидатира.
:))))))))))
Deal!
В някои от сонетите си Шекспир се обръща към себе си и от това произлизат някои заблуди за сексуалната му ориентация. Но по този начин, според мен де, това доказва, че великият бард е мъж и нищо повече. Една загадка за личността Шекспир по-малко.
Не разбра посланието ми мили Чарли:(( Хомофобията е средновековно поведение. Макар и щастливо хетеросексуален, аз не мразя инакоориентираните - 2009 г. сме все пак! А за протокола сонет 20 - Лицето на жена, но гордо, живо
от вещата природа имаш ти,
и женствено сърце, но не фалшиво,
жена-момче с божествени черти.
Очите ти са без тъга лукава,
сияещи от меки светлини,
с мъжествен поглед, който покорява
сърцата на мъже и на жени.
Жена от тебе беше сътворила
природата, но влюбена, уви,
в творбата си, от мен те взе насила
и женските сърца ощастливи.
Да бъде тъй! Но ти обичай мен,
а тях измъчвай само в твоя плен.
“фантазия или съдба е любовта? безсмъртна като истина е - непорочна, бяла. не се прекършва, щом короната на младостта, отрони се от стъбълцето на живота прецъфтяла. на камениста почва ще вирее, където не расте трева и лъх надежда не пронизва безнаджедната тъма”.. още един превод на един от най-известните сонети на барда)
и аман от педали, които виждат във всяко дело, намерение или всеки човек, педалски наклонности.
Казанова, ето няколко сонета на великия бард, но освен многото човещина в тях, ще бъде много интересно да посочиш, къде става дума за хомосексуализъм.
Бог Купидон почивал в сън дълбок.
Видели нимфи този рядък случай
и факела на дремещеия бог
те потопили в пенестия ручей.
Потокът заклокочил с ясен звук.
Разплискал се, нагрял се до кипение…
И болните сега се стичат тук
от ручея да търсят изцеление.
Но Купидон, от погледа си той
доби искра за факела си смолест
и върху мен опита тоя зной…
И страдам аз сега от тежка болест.
Но ручей мен не ще ме излечи
от този ад във твоите очи.
***
Tи сляпа си, любов, слепиш и нас.
Не виждам туй, което виждам ясно.
Не знам, не различавам вече аз
кое е грозно и кое прекрасно.
Окото може да се заблуди.
То – кораб следва другите в морето.
Но ти закотвяш в гибени води
с неистини и със лъжи сърцето.
Защо аз сметнах за отделен двор
това, което е всеобща нива?
Но как отрича всичко моят взор
и във лъжите истини открива.
Любов, ти в мрак превърна светлината
и като чума ме обзе лъжата.
***
Душата ти таи едно признание.
Кажи и кой съм аз – тя няма слух.
Аз имам странно прозвище: “желание”,
приют ми е желаещият дух.
И ти, така с желания богата,
вземи и мен със другите ведно.
За щедрите богатства на сърцата
не значи нищо този знак “едно” .
И нищо във безбройната редица,
за теб един, единствен, аз почти
приемам да остана единица,
но стига ти, да ме обикнеш ти.
Влюби се първо в моето название,
а после в мене. Аз съм цял Желание.
***
Един болнав недъг е любовта.
Със остра жажда ден и нощ томи ме.
Недъгава, обича болестта
и в нея туй, което най боли ме.
Тя своя лекар – разума гневи:
въобще не се поддава на лечение!
Но вече тоя лекар заяви,
че е изгубил всякакво търпение.
И ето ме неизлечим болник.
Какво е мир, душата ми не знае.
А мисълта отскача всеки миг,
пилее се без разум и блуждае.
Безумен взех нощта за светъл зрак,
а ти си ад: непроницаем мрак.
***
Че тя е твоя, не скърбя, нали
така я чувствам близка и любима.
Че ти си неин; ей това боли;
и тази болка е непоносима.
Но аз пред мен ви оправдах почти:
обичаш я, защото ми е мила.
Заради мене си и скъп и ти:
тя част от мен във тебе е открила.
Изгубя ли макар един от вас,
понасям тежка загуба двукратно.
Ти имаш нея, тебе – тя, а аз
за двама ви умирам безвъзвратно.
Но аз нали във теб съм въплотен?
И, значи, тя обича само мен!
***
Ти свириш.Моя музика си ти.
Под пръстите , акорди нежни взели,
дървото с топъл, с плътен тон трепти
и очароват сложните му трели.
На струните отдава твойта длан,
а не на мене ласките желани.
Ревнувам аз клавишите, без свян
целуващи изящните ти длани.
Клавиш да бъда често съм желал.
Под пръстите ти, дълги и изкусни,
и този къс дърво не би звучал
така щастливо, както тези устни.
Блажен клавиш!Отдай сега без свян
на мен устата, нему свойта длан.
***
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства – родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие,
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупоста,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.
***
Воюват в мене поглед и сърце.
За тебе те започнаха войната.
Очите искат твоето лице,
сърцето иска свойта част в делбата.
Кълне се то, че твоите черти
живеят в него тайно и незримо.
Но моите очи твърдят, че ти
си тяхно отражение любимо.
Тогава спорът се отнася в съд
и мислите, изслушвайки страните,
решават мъдро тъй: да помирят
завинаги сърцето и очите.
Очите взимат твоето лице,
сърцето – твойто любещо сърце.
***
Когато ме откарат под арест,
от който няма как да се отсроча,
ще имаш този стих за скръбна вест
и той ще е надгробната ми плоча.
Ще видиш в него туй, което бях-
на теб каквото беше посветено.
Земята нека вземе моя прах,
ти имаш по-добрата част от мене.
Трупа ми само ще загубиш ти.
Това което беше в мен утайка,
което може с нож да похити
по пътя всяка скитническа шайка.
Ще вземе моя труп пръста корава,
но моето сърце на теб остава.
***
Не, по звездите не гадая аз.
Не бих могъл да кажа нито дума
какво ни носи следващия час,
война ли, глад ли, суша или чума.
Минутите не зная в своя ход
как с мълнии сменят ветровете.
И не чета по вечерния свод
каква съдба се пада на царете.
Но аз по тия две очи чета,
по тия две звезди, че ще оставиш
без истина и красота света,
ако зърно за посева забравиш.
И истината ще лежи в земята
за вечни времена до красотата.
* * *
Не, моят поглед не е влюбен в теб.
Той твоите пороци вижда ясно.
Сърцето, чийто порив е нелеп,
да люби твойте грешки е съгласно.
Гласът ти не ласкае моя слух
и ласките ръката ми не чувства.
С петте си сетива оставам глух
за празника на всички чувства.
Но и петте ми бедни сетива
напразно се опитват от отдавна
да убедят сърцето ми в това:
че в твойто робство гибелта е явна.
Една утеха имам в тоя свят:
ти мой си грях и ти си моят ад.
* * *
Когато се кълнеш с престорен глас,
че ти си само вярност, лъжеш пак.
Но въпреки това ти вярвам аз,
за да ме взимаш за незрял хлапак.
Лаская се, че ти изглеждам млад,
и пак ти вярвам аз, макар да знам,
че мойта младост е обрулен цвят,
и лъжеш ти, и аз се лъжа сам.
Не ще признаеш своите лъжи,
а аз пък мойто мнимо лековерие.
О, любовта е цяло лицемерие
и възръстта безкрайно и тежи.
Лъжите в теб са с цел, във мен – неволни,
но двамата еднакво сме доволни.
* * *
За злите ми дела не ме хули.
Хули за туй виновната богиня –
съдбата ми, която повели
до днес да се прехранвам с милостиня.
Беляза ме позорният печат.
Като мазач и аз съм съм цял във тия
петна на моя долен занаят,
о, помогни ми ти да ги измия.
Настойки от целебни семена
от тебе ще приема без роптание,
горчилките ти – без горчивина,
лекуващата болка – без страдание.
Ти само можеш да ме облекчиш:
достатъчно е да ме съжалиш.
* * *
Стъклото старостта ще ни покаже,
часовникът – отлитащия час.
Но някой ред от нас ще ни разкаже
неща, мечтани от самите нас.
По бръчките в това стъкло правдиво
пресмятаме изминатия път.
А в старият часовник търпеливо
минутите към вечността текат.
Вложете в някой лист това, което
едва ли паметта ще съхрани.
Със този плод, от къснат от сърцето,
ви чака среща някога – след дни.
Как тоя лист, попаднал ни наслуки,
за нас е често пълен със поуки!
* * *
Безмълвната ми муза няма глас.
А ето други, не така свенливи,
те съчиняват химни час по час,
хвалебствуват с пера велеречиви.
Аз нямам думи, аз съм много тих.
И като някой псалт малограмотен,
повтарям все “амин” след всеки стих,
блестящо и грижливо изработен.
Аз казвам само: ‘вярно”, “да”, “така”.
Езикът друго няма да измисли!
Не мога нищо да те нарека,
но колко нежност крият мойте мисли.
Намирай в други вещият творец,
но в мен цени безмълвния певец.
* * *
О, моя музо, стиснала уста!
Какво ще кажеш в свое оправадание?
Защо отвергваш тази красота,
която ти създаде обаяние?
Кажи, какво ще отговориш ти?
Ще ми отвърнеш пак за утешение,
че истината багри не търпи,
а хубостта сама е украшение.
И затова ли ти мълчиш! Възпей
това лице, спаси го от забарва!
И нека грее неговата слава
като покрит със злато мавзолей.
Предай го ти на бъдещият свят,
Какъвто е сега: щастлив и млад!
* * *
Къде си, музо, ти? Защо мълчиш?
Дали забрави кой те вдъхновява
или нищожни песнички твориш
и унищожаваш светлата си слава?
Пей, музо моя, но за този дух,
от който чакаш своето признание
и който е изострил твоя слух
и в песните ти вложил съдържание.
Виж само туй лице, черти, очи
и зърнеш ли следа от разрушение,
ти времето в грабеж разобличи
и заклейми това му покушение.
Преди смъртта да го отнеме, ти
лицето му във стих обезсмърти.
* * *
Като артист, обзет от силен смут,
чиято памет е изневерила,
и като някой свирепеещ луд,
изнемощяващ в пристипи на сила,
така мълча и аз и тъй съм тих,
защото стигнах до такава крайност,
че себе си аз сам изнемощих
със силата на свойта всеотдайност.
Но моят стих звучи със моя зов
и с моя глас безмълвната ми книга
ламти отплата, моли за любов
и от езика повече постига.
Чуй обичта ми ти и се учи
да слушаш моя тъжен глас с очи.
* * *
Желание - това е мойто име!
Ти много си желала , пожелай,
и мен – едно желание, вземи ме,
в желанията място ми отдай!
О, ти, чиято воля е безбрежна,
нима не ще да ми дадеш приют?
Към чуждите желания си нежна,
а само аз от теб не бивам чут.
Но както в тия пълни окени
приют намира онзи скитник дъжд,
сред другите неща така желани,
ти приюти и мен, поне веднъж.
Не ме заставяй твърде да те моля,
а дай простор на страшната си воля.
* * *
P.S. Преводът е на Владимир Свинтила.
P.P.S. На изборите ще гласувам за Синята коалиция.
Браво Чарли - дай си бележника. Но те поздравявам за цивилизованото ти отношение към Дим Дуков. Все пак си разбрал какво искам да кажа.
Хич не ме е еня, дали Дуков е педал! Според мен господин Дуков е свестен човек.
Казанова, ако твърдиш, че Шекспир е гей, много се лъжеш! Не е известно кой е бил Шекспир, кога е роден, от къде е, дори и не се знае, дали великият драматург е бил мъж или жена. Има само преположения за тази велика личност, а ти на бърза ръка го определи като педал. Ако прочетеш сонетите на Шекспир, но тези преведени от Свинтила, а не сакатия превод на Валери Петров, там може би се подразбира, че Шекспир е мъж и не е хомосексуалист.
Бате Бойко уж го раздава като мъжкарче,кой пиар му пошепна на ухото да пълни листите с педераси.Леле,леле,да се чуди и мае човек,коя бюлетина да хване и каква болест ще лепне.
Е и този помияр като влези в Герб там вече ще цъфтят и връзват…падение и до този ли опряха
Другарю, така и не известихте кой сте. Не отрекохте твърденията, че сте бил офицер и сте членувал в БКП, както и че сте в БАН благодарение на агента на ДС Иван Юхновски. В този форум, в който пишат предимно умствено болни (не са душевно болни, защото личи, че нямат души - сатанисти), има някакъв, който настоява, че е пор. Бих Ви нарекъл така - миризливо животно с три букви. Няма да го направя, защото това би било обида за гризачите. Бог да ни пази от комунисти и ченгета!
да поморийски така е , целта на масоните е тъкмо такава
Такава е командата от Брюксел - колкото може повече педали, инородци, иноверци, сбърканяци, откачалки, леки жени. Ншите партии изпълняват, защото ги ръководят сер гейчета.
казанова ,влиза ли ти
kazasow ,wliza li ti
ох на батя…
Срам ме е като чета импотентните ви коментари! Никога ли не гледате пиеси на Шекспир, не слушате музиката на Елтън Джон, не ползватапарфюмите и дрехите на стотина гей модни гурота? Балкански простаци със сексуални проблеми - такива и ще си останете.
и тоя отрепкин ли е в листите на ББ - с баба мозер и дедо костов ще са страшна комбина. животни
СДС пък издига Стефан Тафров, международно признат педал. Мале, мале, трябва да се емигрира. Ще пиша до американската посланичка. На нея вече и писаха пребити, защо да не и пишат и нормални. В тази страна на власт идват побойниците и обратните, за нормалните става страшно
братя загубихме един от нас. Педе.
Педеругите да си направят партия “Ляв Педал” с председател серГей
Като знам как бОЙко мрази педалите се учудвам на тоя папур в листите му ,явно друг му пише листите на Бойко - лошо
boje boje
Дудуков, какъв ти е новия морал? Да пропагандираш хомосексуализма ли?
С ново лице,нов морал и нов педал!!!!
Не харесахте Царя,
Сега ще гласувате за Пожарникаря,
После за Воденичаря,
И накрая… за Пъдаря.
След като Сер-гей стана премиер, защо пък Дим Дуков да не стане депутат, колко му е?
Влиза в политиката като ново лице със стар разпран задник…
ТОЯ ДА НИ СВЕТНЕ ЗА ИНТИМНИЯ ПР АГЕНТ НА СЕР ГЕЙ