Този раздрънкан,скапан,ужасяващо измислен автобус,всъщност е държавата ни
петък, 29 май 2009 г.
Да умреш по време на избори
Дата: 28-05-2009 20:52
Читатели : 354
Защото същата тази държава може да превърне и смъртта в предизборно обещание. Нито един политик не прочете божиите знаци в поредицата от зловещи трупове, осеяли България все по християнски празници. Защото духовността на българските политици се измерва в свещта, която с видима досада държат в църквите, влизайки вътре само тогава, когато ги снимат телевизиите. Не на Възнесение Христово. Не на Спасов ден, в който се прибират душите на мъртвите. Да умреш по време на български избори. Да те помете автобус от допотопно време. Минал технически преглед с фалшив документ. С рушвет. Да му откажат спирачките. И шофьрът да е пил. Да си тръгнал за радост. И за надпяване. Да те грее майското слънце, предчувстващ, че лятото може да оправи поне настроението ти в този скапан живот. Точно в този миг да умреш. Не като курбан за Господ. Не като карма, която надвиснала над държавата ни, със злокобни пръсти сграбчва поредния труп по време на християнски празници. Като знак. Като предупреждение – спрете се! Спрете се !! Спрете се!!! Няма спиране. По време на избори дори и смъртта не ги спира. Този път президента не отиде на лов, не се скри, не застреля някоя ужасно рядка птица. Този път реагира като куршум и отмени плачевно всички свои срещи. Правителството също като светкавичен откос обяви ден за траур и премиерът излетя към мястото на трагедията. Даже Емел Етем се прости завинаги с флегматичността си и моментално отпусна помощи за пострадалите и близките на убитите. Ивайло Калфин опечалено се обърна със съболезнования към родителите на загиналите, макар че почти всички от тях са възрастни хора. Парламента скорострелно стана на крака в знак на почит към загиналите. Всички партии хукнаха да пишат декларация, белким не изтърват първенството кой по по най ще изтръска по една сълза. И задължително отменяха предизборните си мероприятия като че ли това изобщо трябваше да оповестява. А автобусът – убиец просто можеше да бъде спрян. Много назад във времето. Ако имаше власт и воля в държавата да смачка до минимум корупцията, чрез която можеш да получиш всичко. Ако имаше власт и воля в държавата, която да оказва тотален контрол. За това утре ще ревне опозицията. Не, че като беше на власт, картинката беше различна. За това утре ще закаканижи властта. Че понеже, обаче, защото. За това утре от смъртта ще бъде изфабрикуван пиар, който уж всички отвратено ще отричат. Този раздрънкан, скапан, ужасяващо измислен автобус, всъщност е държавата ни. Която с един рушвет може да се качи и на космоса. Но не при Господ. Защото същата тази държава може да превърне и смъртта в предизборно обещание. Нито един политик не прочете божиите знаци в поредицата от зловещи трупове, осеяли България все по християнски празници. Защото духовността на българските политици се измерва в свещта, която с видима досада държат в църквите, влизайки вътре само тогава, когато ги снимат телевизиите. А Бог отново ни даде знак: Спрете! Спрете!! Спрете!!! Камионът – убиец на българската власт, която и да е тя, няма спирачки. Мир на духа ви, възнесли се! Да умреш по време на избори. И Първанов, и Станишев, и Бойко, и Доган, и Костов, и ... да плачат на гроба ти. Няма нищо случайно, Българийо! Нищо не е случайно тук. Веселина Томова
.