Как Георги Гергов режеше ташаците на свинете
сряда, 22 февруари 2017 г.
Как Георги Гергов режеше ташаците на свинете
Дата: 01-06-2009 17:39
Читатели : 158
„Да, изключван съм от партията - и съм възстановяван... Никой не може да каже в коя партия да бъда. В БСП съм, защото тя се бори срещу бедността. Преди това обче: ” Ако СДС се обърне и тръгне към смирение... то и аз няма да бъда със СДС. Не съм на страната на СДС, а СДС е на моята страна. СДС подкрепя моите начинания...”
Стоян Спасов, уважаеми читателю, се казва баща ми. На осемдесет години е, смален от възрастта, почти вдетинен. Храни се със спомените от онова време, когато нещата бяха прости и ясни, оголени до жестокост. Партията, на която служеше, му изяде единия крак след няколко хиляди цигари, след три инфаркта, след пленуми и конгреси, превърнали в пепел няколко поколения. Баща ми обикновено кисне на прозореца, пуши скришом, за да не го хока майка ми, и пресмята наум съотношението на преминаващите по булеварда мерцедеси спрямо ладите. Сутрин прелиства вестник “Марица” и - някак си под око, изпрочита некролозите, надявайки се за пореден път да не срещне името на приятел. А приятелите от неговата партия един по един се преселват в огромния мавзолей на студеното време. Един Пантелей Пачов остана, казва баща ми, потънал в спомените за съратници и партийни ръководители.
Баща ми живее с миналото си, за него то не подлежи на дискусии... Сега е друго, казва баща ми, всичко се продава и всичко се купува.
Как ли?
Ето как!
“Здравейте другари, казвам се Георги Гергов, на 53 години съм, имам двама синове и четирима внуци. Аз в своя живот съм правил това, което съм смятал, че е необходимо да се прави... Аз съм успял човек, затова на някои не пасвам. Да, изключван съм от партията - и съм възстановяван... Никой не може да каже в коя партия да бъда. В БСП съм, защото тя се бори срещу бедността.”
Този цитат, уважаеми читателю, е от изказване на достопочтения господин Георги Гергов на заседание на лявото крило на БСП отпреди двадесетина дни, старателно отразено в репортаж на любимия вестник. Едрият бизнесмен и директор на панаира се опитва да убеди връстниците на моя баща, че мястото му е именно в тяхната партия и никъде другаде. Някои другари обаче се бунтуват и имат наглостта да заявят, че: “Ръководните органи се формират на основата на лична преданост, икономически интереси и взаимна зависимост.”
От какво ли са продиктувани партийният нихилизъм и разлагащото редиците разочарование?
Ами от спомените, читателю, от спомените.
Моля, прочетете какво точно си спомнят нахалните опоненти.
ГЕОРГИ ГЕРГОВ ПРЕД ВЕСТНИК “МАРИЦА” НА 19 октомври 2000 година:
“На този етап ние, които сме в бизнеса, виждаме ясно, че политиката на СДС до момента е оправдана. Може много помия да се изсипва, но трябва да се гледа напред и реално. Промените не са урок, който вчера сме го учили и днес го преповтаряме...
- Вие партиен член ли сте? Защото говорите за СДС в първо лице множествено число...
- Аз не съм партиен член, но на практика съм тотално за политиката, която се води в момента. Ако СДС се обърне и тръгне към смирение... то и аз няма да бъда със СДС. Не съм на страната на СДС, а СДС е на моята страна. СДС подкрепя моите начинания... Аз действам с пълна убеденост, че това е пътят, по който трябва да се върви. Значи аз съм най-проверяваният и битият по времето на СДС. И нищо лошо няма в това, че ме проверяват и ще ме проверяват. Не са спрели....
- Има една поговорка “Ситият на гладния не вярва”. ДОСТА ХОРА ЖИВЕЯТ В ГОЛЯМА БЕДНОСТ.
- КЪДЕ СА ТЕЗИ ХОРА? Защо ги няма на терена?”
Това е положението.
Тук някъде отново се връщам при баща ми. Нещо го гложди, отровата дими между пръстите му, а той сумти:
- Помня го това момче. Беше от Джубрилово. Навремето му разрешихме да реже на прасетата ташаците, после го направихме директор на “Родопа”... Като гледам, доста се обичате. Да не ви е купил вестника?
Като прочете това нещо, старият по всяка вероятност ще ми се обиди. Твърде докачлив е на темата партия, бедност и предателства. БКП отдавна я няма. Подменена е от разплутите кланове, от кастите на гейове и масони. В главите на ветераните са само остатъците от носталгичните сънища. А в двора шетат Гергов, Първанов и Румен Петков.
Толкова!
Аз съм АТАНАС СПАСОВ, издател и български журналист.
Атанас Спасов
.
Harmanli Town in Mastodon and Quitter
Публикации
