Удивителната законодателна активност на управляващата коалиция в края на мандата й поражда много въпроси. Точно преди изборите се извършват уж дребни изменения в различни закони, с които обаче радикално се погазват конституционни свободи на гражданите и властта се укрепва на основата на старите тоталитарни принципи за всеобщия полицейски контрол и вездесъщата пропаганда.
Само в последните дни станахме свидетели на няколко случая на драстично погазване на правата на гражданите и опит за приемане на законови разпоредби, пряко противоречащи на Конституцията.
Ето няколко примера за това какво повелява основният закон на Република България и как го чете тройната коалиция:
| Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. |
| (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. |
| Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. |
| (2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. |
С лансирани промени в Закона за електронните съобщения МВР за трети път се опита да прокара възможността за постоянен оперативен
достъп на полицията до електронната кореспонденция
и разпечатките от разговорите на гражданите. Този опит се провали вчера. Предните два опита също се провалиха със скандали, а министър Миков жално се оплака, че МВР останало без очи, уши, нос и др. органи. Основно оправдание на управляващите беше заплахата от тероризма, сякаш бомбите по улиците на България ги слага лично Осама бен Ладен, а не нашенски "бизнесмени", често свързани с днешното правителство.
Причината е другаде. В последните години българите свикнаха с електронния обмен на информация, ползвайки световната мрежа, намираща се извън контрола на нашата полиция и пропагандни служби. Цяло поколение българи израсна без влиянието на партийни медии, изгради свои канали за информиране, свои лидери и свой аполитичен мироглед. Въпрос на време е това поколение да се заинтересува и разбере какво става в държавата.
Именно на това иска да сложи край загрижената за здравето на народа българска полиция и ползвайки стария си милиционерски опит, се опитва да обхване ни повече, ни по-малко световната мрежа. Арестите на блогъри окончателно демаскират замисъла като репресиране на хората, мислещи различно от властта. Очевидната несъстоятелност на доводите на МВР и наглото лансиране на едно и също предложение просто маскират опит на полицията да си върне тоталния контрол над личния живот и кореспонденцията на гражданите отпреди 1989 г.
| Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. |
| (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. |
| Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации. |
| (2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон. |
| (3) За събрания на закрито не се изисква разрешение. |
С изменение на Закона за митингите, шествията и манифестациите се планира ограничаване на публичния протест до парковите зони плюс широки правомощия за полицейска
намеса "по целесъобразност",
в това число и цензуриране на исканията на протестиращите. На това основание полицията може да прекрати и разгони практически всеки протест. Достатъчна е една псувня от изпратен провокатор и следва: "разпръсвайте се..."
Гневни лица на протестиращи не се нравят на никой управник по света. Само в Третия свят обаче те се заменят от насила усмихващи се граждани, изразяващи под страх от полицейските палки лицемерно одобрение. Навсякъде в цивилизования свят протестите се считат за легитимна форма на изразяване на несъгласие. Навсякъде граждански групи злоупотребяват с това, но в Европа полицията не гази правото им да протестират. Измененията в закона по-скоро напомнят принципа на милицията, че "само луд човек може да протестира срещу Народната власт".
| Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. |
При приемането на Закона за избиране на български представители в Европейския парламент мнозинството наред с някои текстове, насочени срещу купуването на гласове, отхвърли предложението за преброяване на бюлетините в преброителни центрове, за да се прекъсне връзката на контрол между престъпни групи и избиратели. При това в пленарната зала управляващите от БСП и ДПС с открит цинизъм афишираха истинските си мотиви. Румен Петков категорично заяви, че БСП желае да знае кой как е гласувал не само във всяка избирателна секция, но и във всяко семейство. Четин Казак пък потвърди, че неговите избиратели
не могат да гласуват без телефон (с фотокамера),
защото това би нарушило правата и свободите им.
Казано просто, при предстоящите избори просто ще се извърши преразпределение на риска между участниците в контролирания вот - даването на пари ще бъде ограничено до престъпните групи, а останалите форми на купуване на гласове ще се извършват пряко от заинтересованите партии, които си оставиха широко отворена за това врата в закона.
| Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения. |
Информативните разговори, провеждани в полицията с младежите след всеки техен протест в последните две години, както и заставянето им да подписват "предупредителни протоколи", са драстично погазване на чл. 38. Не става въпрос за бързите производства за хулиганство, които имат както законово основание, така и фактическо място в практиката на Европа, а за оказване на полицейски натиск над млади граждани, проявили своето несъгласие с властта по определен въпрос. Трябва да отбележим, че засега този метод за репресия и сплашване на младото поколение работи.
И за да бъде пълна картината на законодателните изменения от последните две седмици, предвижда се с промяна в Закона за чужденците да се намали от 10 на 5 години срокът на забраната за влизане на чужденци, застрашаващи националната сигурност. Опозицията директно обвини, че това се прави, за да се разреши на скандално известния Майкъл Чорни да се завърне в страната. Правителството се оправда с искане от Европа. Как така, когато ЕС отправя както критики, така и преки обвинения по десетки въпроси и случаи на драстични нарушения, престъпления и безобразия, никой не се загрижи, а сега европрепоръките се изпълняват, дори преди да са дадени. Между другото именно външният натиск доведе до изгонването на бизнесмена олигарх.
Значи, когато става дума за любознателни младежи, едно респектиращо ступване в полицията ще им дойде добре, разбира се, в интерес на националната сигурност, но когато става дума за Чорни - долу ръцете от гражданина!
| Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими. |
| (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. |
| (3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37. |
И така, излиза, че в Конституцията може да пише всичко, но правата на гражданите са отменими, при това с гласовете на "най-загрижената" партия и на движение именно за права и свободи. Това е положението в България, член на Европейския съюз.
Моля, ако омбудсманът на Република България, народни представители или други лица, имащи право да сезират Конституционния съд, видят в горните примери нарушения, нека реагират.
Публикации
