Никога повече в България,За нищо на света!

Испанската мечта на Иво

Фризьорът се отрече от нацупената Родина в името на усмихнатото си бъдеще

Запознайте се с Иво - енергичен, симпатичен и усмихнат мъж, роден в България. Един от онези млади хора, които се разхождат из улиците на света и не носят видими национални белези. От близо осем години Иво живее в Испания. От малко повече време той знае къде няма да живее. Никога повече. Тия дни България чу най-страшната си присъда от един 28-годишен фризьор, живеещ в Мадрид. Разказът на Иво е зловеща анатема на Родината - на България, която не заслужава да я обичаме по презумпция, просто защото сме се родили на нейната територия.

Иво се ражда и израства в София. Завършва фризьорски техникум. Започва работа като фризьор, расте в професията и прави прически на тв водещи, на БГ звезди и по модни ревюта. Успява дори да отвори собствен салон. И въпреки че печели добре, усеща, че от това повече няма накъде. На 22 г. той е реализирал жизнения български максимум. И осъзнава, че това не го устройва и не му е достатъчно.
Емиграцията на Иво не е икономическа. Той заминава, за да намери своето място и независимо че е толкова млад, вече знае, че то не е в България. Заедно със свой приятел от детинството тръгват за Мадрид с 1500 евро в джоба. В Испания го посреща негова стара приятелка. Не отсядат при нея, а си намират квартира. През първите дни се отдават на сиеста - денем и нощем се забавляват. И парите свършват бързо. Започва търсенето на работа. По онова време Иво не знае и дума на испански. Научава изречението "буско трабахо" (търся работа), но не може да разбере какво отговарят хората, към които се обръща, и решава, че навсякъде му отказват. Така и не успява да намери работа сам. Две седмици е принуден да яде хляб и ябълки, които си бере от някакво безпризорно и дружелюбно испанско дърво. След като се налага да напуснат квартирата, старата приятелка ги приютява и им помага да започнат да работят като раздавачи на листовки - изключително популярна дейност сред младите и бедни имигранти. След няколко месеца той попада в испански фризьорски салон. След още година отваря собствен. Със заеми от приятели на 24 г. той стъпва на краката си и реализацията на житейския му проект може да започне.
Иво успява да обясни по най-онагледения начин защо "българин да се наричам", не е никак радостно за него. Последното му прибиране е преди повече от две години. Преди това не си е идвал от три и е завладян от еуфория и очакване. От влизането през Калотина обаче пътят е в ремонт и без обозначения, разбира се. Някак стига до София и се подготвя за парадна обиколка из родния град. Разходката се превръща в парад на жегата, боклука, зловонията, намръщените и стреснати физиономии и блъскащите се хора. Тръгва обратно към "Дружба" и попада на място, което не му е много познато - застроено поле с уж нови, но грозни блокове, попаднали там сякаш от нищото, липсва дори старата социалистическа подреденост. "Дружба" от детството на Иво е изчезнала като в следвоенно положение и на мястото й той намира кална площ без улично осветление. В този момент Иво все още е приповдигнат и заспива с надеждата, че следващият му ден в София ще е по-слънчев. Но се лъже. Следват сблъсъци с мрачния български обслужващ персонал, опознаване на дупките из централните улици и подготовка за голямата депресия. Иво мъдро решава да се затвори в панелката в "Дружба" и прекарва останалите двайсетина дни там. Най-щастливият момент от престоя му е, когато събира багажа си и тръгва обратно към слънчева Испания. Без тъга днес Иво признава, че ако нямаше майка в "Дружба", той никога повече нямаше да пресече българската граница.
Аргументите на Иво са прости, ясни и точни. На него не му е комфортно в собствената му Родина и сред собствените хора. Прави впечатление, че използва две думи много често - описвайки Испания, той непрекъснато говори за спокойствие, а споменавайки България, задължително става дума и за депресия.
Животът в Мадрид обяснява с няколко примера:
1. В испанската столица има 5 милиона автомобила, които се движат нормално, задръствания има само ако е станала злополука.
2. Градският транспорт е винаги навреме - Иво живее на 30 км от мястото, на което работи, и му отнема 40 минути да се придвижи с обществения транспорт и 15 с личния си автомобил, нито повече, нито по-малко.
3. Независимо дали си имигрант, ти се предлага безвъзмездно здравно обслужване, и то на ниво.
4. Заобикалящият те свят ти се усмихва и те приветства. Намираш спокойствие заради уредеността и сигурността, заради липсата на намръщени физиономии.
5. Младите хора излизат да се забавляват и да срещат други млади хора, а в България, за да се покажат и да позират.
6. Медиите показват и добри новини и има кой да иска да ги чуе, види и прочете.
Това са малко железни доводи и примери, които освен всичко останало са и предпоставка за добър живот. И най-хубавият извод е, че живеейки там, човек няма нужда да мисли за битовизми и може да пренасочи енергията си в мисли за себе си, за напред, дори за изкуство.
Пак според Иво най-ярката ни национална черта е темерутщината. Фризьорът признава, че и той не е бил по-различен, докато е живял в София. Искал е да се забавлява и да е весел, но средата не му е позволявала и не му се е получавало. В началото на живота му зад граница негова клиентка испанка му прави забележка, че не може да й казва добър ден с такава сърдита физиономия. И така в Испания Иво научава най-важния си житейски урок - да се усмихва. И днес 28-годишният коафьор иска да живее в мир със себе си и да се чувства добре.
На въпроса дали България го е напуснала, или той я е изоставил, Иво отговори: Никога не сме били заедно! Категоричен е, че срещу никакви пари и облаги не би се върнал. За нищо на света! Защото веднъж познал елементарния комфорт и спокойствието, би бил луд да ги загърби.
Днес майката на Иво продължава да живее в "Дружба". Не го е виждала от три години и знае, че синът й никога няма да се върне. Но тя и не иска, а дори предпочита да загуби и по-малкия си син в странство само и само той също да се научи да се усмихва.
Ние малко завиждаме на егоистичната смелост на Иво да се отрече от България, да признае, че тя всъщност е една лоша и негрижовна майка, която не заслужава той да инвестира енергията си в нея, не заслужава усмихнатата му физиономия и светлото му бъдеще. Успех, Иво, ти успя да ни убедиш, че не си заслужава да се завърнеш, и искрено ти го пожелаваме!
Надя Теодосиева
Мартин Карбовски

Read more...

Щерю Щерев-кмет на село Хлябово,Тополовградско:"да кажеш бивш комунист,е все едно да кажеш бивш негър"

Турците не ни мразят, българите сме хората с резерви

©

Източник:	Интервю на Милена МИХОВА
Публикувано:	09:15 / 17.05.2009

Преживях второ кръщение във водите на река Йордан. В христовата вяра ме посвети испански свещеник с колумбийски корен, под звуците на католически хор. Беше вълнуващо, разказва морякът-алпинист Щерю Щерев, който кметува в тополовградското село Хлябово. Морето и планината осмислят живота му. Докато за някои двете стихии взаимно се изключват, за него те са части от едно цяло. Планината е сухото море. Животът е еднакво суров, кагото се носиш по бурните вълни или катериш някои връх. Сам си. Няма вр

©

ъзки, интриги, игри на интереси, партии, разказва един от малкото кметове в България покорили гигантът на Европа

- връх Елбрус. Хлябовци имат всички основания да се гордеят със своя Щерю Щерев.


Щерю, озовал си се на кметското

кресло след бурна морско-планинска одисея. Кой

е най-високия ти връх?

-В буквалния смисъл е Елбрус. Той не е

чак толкова висок, но е труден за качване, Върхът е загаснал вулкан. Катери се само вечер, защото от слънцето денем започват силни серни изпарения. Не стига, че няма кислород ами те души и сярата!

На 4 600-я метър се намира прочутият “Приют на 11-те”. Там през 1941 г руснаците слагат 11 души да пазят върха, защото вярвали че това е “пъпът на Европа”. Но през зимата идва Хитлер, избива пазачите и се качва на върха. Хората му забиват знамето на хитлеристка Германия, а той, опианен от триумфа казва историческата реплика:”Европа е моя”.

През лятото на 1985 г и ние се отправихме към Елбрус. От 19 души експедиция, върха стигнахме 11. Аз със мойте 38 години бях

един от най-старите. Младоците на по 20-22 г. ми се смееха. После обаче ролите се размениха. Някои от тях не можаха да се

изкачат догоре, защото пренебрегнаха златните правила на планинарството. За да покориш връх поне 1 месец трябва да не поглеждаш цигари, алкохол и жени. По пътя нагоре няма кой да ти помогне. Върхове с връзки не се изкачват! Пътят на опитния алпинист Щерю Щерев към Елбрус не е гладък. На 5 500 м. височина, ледът под краката ми се пропука и аз пропаднах. Изчезнах в пропастта! Пред мен вървяха две свръзки по 2 души на общ парапет. Добре, че бях вързан за тях и въжето издържа. Ако се бе скъсало, сега нямаше да се познаваме. На тази височина и умората си казва думата. При оскъдния кислород горе човек не му мисли много. Колегите ми алпинисти ме спасиха.

Елбрус е затрупан с ледена покривка дебела 1 600 м. Всяка година по метър-два от нея се топят и се получават цепнатини. Една такава нацелих и аз. Това бе един специфичен леден

мост. Преди мен минаха двама души, които бяха с по 1 кг по-тежки от мен. Ледът обаче се пропука под мойте крака. Последва ново премеждие. Двама от групата пропаданаха. Спаси ги въжето вързано за кръста ми. Изживяването на експедициата бе неповторимо.

Сигурно имаш връх и в океана?

- Кръстен съм в река Йордан, събитието е филмирано с камера. Кръсти ме испански свещеник от колумбийски произход. Симпатяга. Цялата церемония се изпълнява от цяла свита хора. Пазя си кръщелната бяла роба с кърпа. Бил съм на рожденото място на Дева Мария, майката на Христос. В Йерусалим съм ходл хиляди пъти. Наближат ли Коледа и Великден, носим стока там, работим на пристанищата на Израел. Идват кораби с пасажери от цял свят да видят Йерусалим. Говорил съм с много български еврей. Имаше един Байрон, много се имахме с него. Викам му Рони какво ще кажеш за тия параходи. А, той отговаря:” 7 % и половина от бюджета на страната идва с тия кораби6”. Великите евреи 7 процента от бюджета си свъртат с Христос, когото те самите убиха.

Това е страшна работа. Кораби идват постоянно, особено по празници. Пристанищата врят от пасажери. После автобусите ги карат във вътрешността, за да вземат документ за хаджия. Това са още пари за транспорт, подслон и храна. Чист бизнес!

Религията в глобален мащаб може и да е бизнес. Но за едно малко село като Хлябово е много

важно да има църква. Ти доста направи за

възстановявнето й след обира миналата година.

-Да. Почти всичко е възстановено. Иконостасът е почти възстановен. Всеки дари каквото може. Свързахме се с една хлябовка, която живее в Хасково. Тя има сериозни

контакти с гръцки манастири, от там донесе десетина икони. Поръчал съм икона на Св.Стефан. Синът ми е Стоян все пак. Единият ми внук е Стефан. Това е моят дан. Правя разлика между глобалната религия, която е бизнес и вярата човешка. Българинът се обезвери по време на комунизма. Това е една от големите трагедии. Нашата църква е строена 1937 г., но е хубава и запазена. Виждам, че хората влизат в храмовете, ама се оглеждат, кой ще ги види, че са отишли да запалят свещичка.

Показност, това е. Виждам, че само възрастните жени на 70-80 години, отиват с вярата си там. Те знаят и ритуалите. Аз съм и поп на селото, защото свещеник нямаме. На погребения ходя да чета надгробно слово, няма кой друг. Гледам ги как опитват да се кръстят. Ами те половината католици?!Викам си, как да им изнеса една лекция как да се прексръстят.

Обезверяването ли е най-големият удар, който комунизмът нанесе на България?

-Не. Дори тук на село виждам как хората се озлобиха. Завиждат си. Не вярват един на друг. Това е лошо. Но младите са различни, слава богу. Направихме си един рокерски клуб. Вече 5-6 години, втората събота на юли се събираме с моторетките. Кой какъвто мотор има. Даже бащите на децата от село ми се карат, че съм ги запалил. Имаме атрактивни мотори. Два “Днепър”-а. Откъде ги изровиха хлапетата, не знам! Съвсем оригинални, с немски кошове. Спомням си, че бяха на въоръжение, едно време, докато аз бях войник. Наблюдавам младите от 10 до 18-20 годишните. Те си вярват. Помагат си. Непрекъснато са заедно. В Сакар имаме едно две трасета. От село към Орлов дол има една права отсечка, отцепваме движението и правим състезание. В клуба има вече 20-тина деца. И възрастните се запалиха.

Сега ме натискат да регистрираме официално клуба. Умувам да ги включа в националните програми. Само за мотори се говори сред младите в селото. Прозвъняват си постоянно, обменят информация. Всяка година аз им шия по една черна фланелка с череп и надпис “Мотоклуб Хлябово”. Тая година ще поръчам 100 м синджир и ще насека на всеки по един, да са точно като рокери.

За какво мечтаят хлябовските рокери?

-Поработват. И те разбират, че само с работа, могат да оцелеят. През лятото деца на 10-15 години са около бащите си по морето, сервитьори, продавачи...Няма шега. Няма го онова разбиране от комунизма “Учи мама, да не работиш като мене”. Сегашните деца не са мързеливи, не са и глупави.

Обаче животът на село си има и тъмна страна - обезлюдяването....

-Няма обезлюдяване в Хлябово. Повече имаме усмъртяване. Няма популяция, няма раждаемост. За последните 15 г едно семейство напусна селото. Оправданието им бе, че в Раднево, където се преместиха училището е по-близо и удобно за децата. Ама са си постоянно тука. Не пропускат събота и неделя. Викат, децата като поотраснат и ги оставяме там, а ние се връщаме. Миналата година в село се родиха две бебета. Тая година няма засега. Питам тук-таме за заченато, няма. Не искат да раждат младите жени.

Има ли бъдеще българското село. Не питам само за Хлябово?

-Виждам, че има. Хлябово например не е съвсем в къра. Близо е до “Марица Изток”. Голямата комуникация - шосето е от наша полза. Харманли е на 30 км, Тополовград на 10. И Хасково не е далече. Магистралата е на 40 км. Не виждам желание хората да се напуска селото. Дори се връщат. Градът се замърси. Стана непривлекателен ­бараки, сажди, мръсотия...А при нас е чисто. Има три-четири фабрички в селото. Дават работа на 70-80 души. И Тополовград не може да се похвали с такова нещо. Там имаше две три шивашки предприятия, ама и тях ги затвориха. От града идват хора в нашия завод за един болт, защото там вече няма един работещ струг.

Като кмет как виждаш собствената си роля в битката за оцеляване?

-Това, което трябва да направи всеки селски кмет - животът на село да стане по-близък до градския. И улиците да са по-осветени, и асфалтирани. Ние асфалт си имаме, но искат ремонт улиците. 500-600 хил лв ни трябват. Не са малко пари, но не са и много.

Бил си моряк, алпинист си, сега и кмет. Къде е най-трудно?

-Кметуването не може да се сравнява нито с морето, нито с алпинизма. Цял живот съм работил с хора, с много хора. И най-вулгарно казано, винаги съм карал на просия. Ето сега оправям водопровода. За един болт трябва да ходяя до Търговище. Е, при това положение, той ще ми излезе златен. Затова с хората тук, си разменяме услуги, аз на тях, те на мен. Ако трябва да кажа, кой ми е най-големият проблем като кмет - това е водата в селото. Поддръжката му е майката. Е, да през лятото имаме режим за поливната вода. С това мога да се оправя. Но ме мъчи лошото отношение между хората. То е страшно. В селото са ставали сбивания. Уж са комшии, пък са озлобени. Времената са страшни.

Твоят колега Бойко Борисов е най-популярният кмет в момента. Харесваш ли управленския му маниер?

-Никога не съм го харесвал. Т.нар скандал с боклука на София си е една чисто предизборна кампания. Изкуствено създадена. Бойко изтърва положението, много рано започна кампанията си. А е ясно, че почнеш ли кампания си на мушка. А той я започна преди 2-3 години още. Ако се бе опазил от това, щеше да е с 2-3 степени нагоре. Но иначе го виждам, че работи здраво. Познавам двама-трима от съветниците му. Те казват”Да добър е, има нюх, усеща нещата, не се притеснява да иска съвет”.

Решенията му са на голям процент правилни. Чувал съм, че много държи на екипа си. Това, което сега прави за София, друг преди него не го е правил. Има визия на управленец.

Звучи сякаш се готви за премиерското място?

-Да, категорично.

Вярваш ли на прогнозите, че ни чака горещо лято?

-То лятото ще е горещо, няма начин. Изборите ще докарат само шумотевица и караници. На някои така им е по-лесно да управляват държавата, когато е разединена. Борисов не пада от небето, ако вземе властта няма да му трябва приплъзване във времето, да се учи за министър.

Нямаш ли усещането, че Борисов може да извърви политическия път на Симеон Сакскобургготски?

-Симеон много бързо го хванахме в лъжа. Вдигна много висока летва и сам попадна в капана си. Твърдо бях против него.

Възхищавам се на нашите държавници от периода 1918 - 1933 г. Направили са лева конвертируем. В онова време сме успели за 15 години да се вдигнем на крака след три тежки войни. Сега ГЕРБ са на гребена на вълната.

Но след изборите виждам нова партия, такава е логиката на нещата у нас. Така беше с царя, после с Бойко Борисов. Надявам се следващият да не е Яне Янев. Той прокламира явно етническо напрежение. Това е нож с две остриета. Другите значими играчи на политическата сцена сега са Атака. За мен обаче те са една чисто турска партия. Познавам семейството на Волен Сидеров - върли

ямболски комунисти. А да кажеш бивш комунист, е все едно да кажеш бивш негър.

Какво трябва да се случи сега, че да повторим това постижението на българските управници от преди близо век?

-Имам мнение, но то е доста радикално ­гражданска война. Или да си потърсим честен цар, да ни оправи дереджето.

Има ли треска за избори на село?

-Много информация се бълва. Хората четат, слушат. Интересно им е. Вече подпитват, кмете за кого ще гласуваме. Викам им - не знам. За себе си се съм решил, ще подкрепя нещо ново. “Бай Цървул” не е прост - хората казват - трябва да имаме държава, ние сме мнозинството. Ако гласът ни достига до някъде изборите са времето да ни чуят.

Чувстват ли се ударите на кризата?

-Нашият регион винаги е бил в криза, затова нищо различно не усещаме. В Хлябово криза обаче няма, нямаме закрити предприятия, дори от Тополовград идват на работа тук. Но вижте какво става в Кремиковци, комунистическия гигант се оказа прекалено голяма лъжица за нечии уста. Не могат лесно да го закрият и да пратят хората на борсата. Там заплатите не са случайни, как ще броят на съкратените по един калпак пари. Затова е цялата гюрюлтия. Кризата като такава си има различни измерения, за различните хора. За Бил Гейтс чух, че загубил 10 млрд. от 164 милиардното си богатство. Освободил 3 000 работници, но с обезщетения за десет години...

Заплаха ли е ДПС?

-Обикновените хора, които подкрепят тази партия, не са. Но онези горе... Четох една прогнозна статия на американски социолог, според който до 40 г Турция ще нарасне до размерите на Османската империя от 1620 г. Това бе една много грозна статия.

Вярваш ли, че в България може да пламне етническо напрежение?

-Не. Като моряк съм бил на едно турско пристанище - Сейхан, на границата с Иран, на 2 500 км от България. Няма да забравя слизам на брега и едно ваксаджийче ми вика “Комшу здравей”. Ние ги привличаме, чувстват ни близки. Българите сме тези, които имат резерви. Имах един приятел, стар турски дипломат, бивш консул в София и Пловдив. При едно ходене в Турция, влязох в едно кафе с увита около главата лозова пръчка. Поръчвам си “кармазъ шира”, а той от съседната маса на чист български ми вика – “Съседе, седни тука. Този обичай опитах да го въведа в Турция, но те са диванета...”. От този стар дипломат знам, че в Турция не е насаждана омраза към България. Нашият бащица Ататюрк, го е казал – “С българите и руснаците, трябва да сме приятели”, твърдеше приятелят ми. Призна ми, че турското четмо и писмо е крадено

от България и Европа. Те, турците ни ценят,заради нещата, които са взели от нас.

Но ние, като че ли не ценим

нещата, които имаме. Само беднотията ли гони българите зад граница?

-Само финансов е мотивът за бягство. Всеки лев изкаран от гурбет се харчи у нас, за семейството, за дома. Чужбината е скъпо удоволствие. Бил съм на десетки брегове, но съм се разхождал и във вътрешността на държавите. Виждал съм столици, красиви градове. Два пъти гледах Павароти в Милано. По пак казвам, това е скъпо удоволствие. Нашите хора там са между работата и квартирата. Другото е трудно.

Видял си много красиви места, хрумвало ли ти е да останеш някъде завинаги?

-На ръба бях да остана в Сирия. Имах много добро предложение. В едно пристанище отстраних повреда на брегови кран. Разбрахме се със собственика да плати 3 000 долара за шесте часа, в които трябва да отстраня повредата и по 500 долара за всеки спестен час. Ангажирах целия свободен персонал на кораба ни и за 5 часа свършихме работата. Пред това време бяхме наобиколени от араби, които ни пазеха от палещото слънце с чадъри, сервираха ни ледени напитки, изобщо грижиха се за комфорта ни. Собственикът само стоеше и поглеждаше часовника си. Много ме хареса. Предложи ми заплата от 3 500 долара - работата ми бе само диагностика на 18 крана на две пристанища. В добавка към парите ми предложи къща, една лична кола и една за работа, жена и домашна помощница. Капитанът на нашия кораб ми вика - “Ей, будала, оставай”. Беше лесно да остана, офертата бе добра, но не приех. Ако бях останал нямаше да видя света. Това е една огромна екскурзия, от която никога не бих се отказал.

Кое е най-красивото място, на което си бил?

-Всяко е място е различно и красиво, само по себе си. Помня красивите фигурки от абаносово дърво, които видях в сталицата на Сенегал - Дакар. Една огромна манифактура, за производство на ръка. Екскурзовод там се наема срещу шише ракия. Абаносът е най-ценното нещо, там нищо не се купува с пари. Странно място бе това, хората няма какво да ядат и пият, а имат пари. Потресе ме самодисциплината на финландците. Не чакат някои да ги проконтролира, сами си пазят реда. Слизайки на брега, много ни се пушеше. Запалихме всички, въпреки табелите “No smoking”. Случайно минаващ човек ни ги посочи и подсказа, че трябва да загасим. Пазят си държавата хората. Няма моряк да не пие, а във финландското пристанище имаше една единствена

кръчма. Всяка седмица сменят филтрите на вентилацията, да не би отровата от изпушените цигари да излезе навън.

Как бореше носталгията в

моряшките години?

-За моряка светът е една огромна килия, потопен си в един гьол, обиколен от 4 тенекиени стени. Най-трудно е да отплаваш от родния бряг, случвало ми се е 10-15 пъти. Знаеш накъде отиваш, но никой не те е карал. Това си е твое решение. Най-хубаво е като наближи връщането. 1 седмица преди това сънят си отива, виждаш само дома в мечтите си. На един от рейсовете получихме пробойна в Азовско море. Успяхме да намалим теча, но руснаците ни изгониха, отказаха да помогнат. Изходът беше да се върнем във Варна за 10-часов ремонт. Реших да не се обаждам на семейството, защото щях да съм си в България за кратко. Докато ремонтираха кораба, аз си се разхождах по палубата загорял от слънце и с брада. Видях да ни доближава лодка с роднините на варнеските ми колеги. Гледам едно момиче вика “Татко, татко”- дъщеря ми Евгения. Беше студентка във Варна разбрала, че си идвам и дошла да ме види. Голяма радост беше! Децата ми никога не са ми се сърдили, че станах моряк. Пък и когато отплавах, те бяха големи. Наложи се да чакам да падне комунизма, за да ме пуснат по море.

Липсва ли ти морето?

-На морето се наситих. Е, понякога още сънувам кораби да плават в реката край село... Остава ми планината, нея никога не съм я напускал.

http://www.snews.bg

Read more...

Управляващите в разправа с партийни опоненти и човешки права

Закон по закон тоталитаризъм става

©
Лидерите на тройната коалиция

Източник:	Георги ЛОЗАНОВ
Публикувано:	07:59 / 2009

Не вярвах, че нещата могат да загрубеят толкова, защото общо взето тройната коалиция ­и това е разбираемо предвид безпринципното й създаване, властваше някак гузно, "с половин уста". А и лидерът й Сергей Станишев, когато софийският кмет не го подтиква към словесни хулиганства, има овладяно поведение, по-близо до представата за колежанин, отколкото за партизанин, накъдето води фамилната му биография.

В края на мандата си обаче управляващите минаха в атака и със законови средства започнаха противозаконна разправа с партийни опоненти и човешки права. Достатъчно е да се проследи тенденцията във внесените от тях законопроекти, засягащи медийната и политическата публичност - някои гласувани, други за щастие не. Целта им е все една и съща - да осигурят гарантирано възпроизводство на властта си по време на изборите и още преди тях тихомълком да я пренесат след тях. С, естествено, цената на връщане към тоталитарните практики - и то без обществен свян или опит за публична аргументация.

Трябва да се признае, че отговорността за този обрат пада върху БСП и ДПС (най-често в любимата си роля на задкулисен подстрекател), докато НДСВ, особено с позицията на отделни свои депутати, като Минчо Спасов например, се стреми да оказва съпротива. Както е на власт, да бъде опозиция на властта. Малко шизофренно, но във всички случаи много по-честно.

Ето някои от хитовите идеи, предложени на парламента, които ни връщат в "изходно положение" от гледна точка на демократичното развитие на страната, колкото и спорно да е то:

_ Поправка в ЗЕС, която позволява на държавния орган - КРС да раздаде без конкурс пакет от аналогови честоти, така че телевизионният оператор, която ги получи, после по право да може да се качи и на цифрова платформа. Тоест, очевиден начин управляващите (с едно вдигане на ръка) да си осигурят собствена телевизия (например, на Ирена Кръстева) чрез фактическото суспендиране на ЗРТ, според който аналогови честоти се дават само с конкурс и само от СЕМ, доколкото се предполага, че той трябва да е независим орган. Поправката беше приета.

_Приет е и законът за общественото радиоразпръскване, който пък под благовидния претекст, че решава отложения с десетилетие проблем за разпространението на БНР и БНТ, създава нещо като нов Комитет за радио телевизия. Последният в крайна сметка ще може да решава кой и кой не да присъства в цифровия ефир. Той е маскиран като доминирана от държавата търговска фирма с участие на частен играч, вероятно определен още преди да започне да се пише законът. Иначе едва ли щеше да започне.

_Поправка в ЗЕС, която да даде достъп на службите без задължителната санкция на съда до информация кой с кого говори по мобилния си телефон и преди всичко кой с кого (в какъв обем и под каква форма) си пише в интернет. Това откровено нарушаване на конституцията явно е израз на страха на управляващите, засилил се след януарските протести, от по-голямата гражданска свобода във виртуалното пространство, довел до опит за овладяването му. Опитът - впрочем, той се прави за втори път, е осуетен от Минчо Спасов.

_За сметка на това управляващото мнозинство в парламента (с изключение на НДСВ) отказва да гласува предложението, дошло именно от НДСВ, за предварителна проверка на кандидат-депутатите за сътрудничеството към ДС. Въпреки че същото това мнозинство е приело закона за архивите на бившата ДС, според чийто дух, а до голяма степен и буква, хората трябва да имат право сами да решат дали да пуснат в следващите парламенти (и европейски, и наши) агенти и доносници. Посланието на отказа на БСП и ДПС е недвусмислено - за нас това не е важно и дори повече - ДС трябва да продължава да е на власт.

_Управляващите без да им мигне окото гласуваха и осем процентовата бариера за коалициите в следващия парламент, въпреки смайването на обществото, включило дори и президента - специално за него добър начин да не се направи на президент на всички българи, когато това не му струва нищо. Смайването дойде от тежкия шут, който червените пред очите на ЕС още в началото на играта си позволиха да теглят на сините, които са последната гаранция (поне в плана на най-новата ни история) за някакъв политически плурализъм в страната. И които и без това едвам се държат на краката си. Това е същото, все едно сините в края на мандата си да бяха обявили със стара дата БКП за противоконституционна и да бяха гласували, че партии, свързани с нея, нямат право да участват в предстоящите избори. А и пряк бенефициент на осем процентовата бариера е Яне Янев с неговата РЗС - още едно доказателство, че опозиционността му е зле скалъпена легенда, чийто цел ще се разкрие едва след изборите.

Доколко днешните управляващи ще могат да се възползват от дискредитиращите си действия утре или те ще си останат само партизански подарък (кашкавал от обрана мандра) за утрешните управляващи, е отделен въпрос. Доколко бъдещите управляващи ще го приемат, също не е съвсем ясно. Но пък няма съмнение, че Биг Брадър вече гледа не от екрана на НТВ.

Read more...

Управителя на зоопарка в Хасково д-р Стайков ИЗБИ НЕЗАКОННО ДЕСЕТКИ КУЧЕТА

Грозни гледки на избити кучета в Хасково

Кучетата в хасковския зоопарк са евтаназирани незаконно. Това твърдят от фондация „Четири лапи". Припомняме, преди седмици там в контейнери бяха открити труповете на десетки кучета.

От фондацията са подали жалба до министър Валери Цветанов за нарушенията и бездействието, които според тях демонстрира Районната ветеринарномедицинска служба. От „Четири лапи" са категорични, че твърденията на управителя на зоопарка в Хасково, че извършената от него на 30 април евтаназия на 24 кучета е законна, не отговарят на истината.

Още през февруари след проверка на фондацията и РВМС е установено, че бившият изолатор, както и дейността на общината по ограничаване на популацията от бездомни животни, е в нарушение на Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност, твърди д-р Марина Иванова от „Четири лапи".

Тя допълва, че проверката на организацията е установила, че изолаторът не е регистриран и липсва каквато и да било документация за работата му. Незаконният обект е работел в продължение на 4 години на територията на зоопарка, без да има наложени каквито и да било санкции.

Недоумявам как може д-р Стайков да твърди, че законно е умъртвил кучетата, при положение, че на територията на зоопарка дори няма помещение за извършване на ветеринарномедицински манипулации, допълва тя.

Иванова коментира още, че от организацията са изключително разочаровани от действията на РВМС-Хасково и лично на директора й д-р Джемил Читов

От „Четири лапи" припомнят, че на 30 април представители на австрийската организация „Тирхилфе зюден - Австрия" откриха телата на 45 кучета в контейнери за смет в зоопарка в гр. Хасково.

Това беше поредният случай на констатирани груби нарушения на Закона за защита на животните, след като в края на 2008 г. представители на същата организация откриха пълни с трупове на кучета клетки в изолатора.

Според приетия в началото на 2008-а година Закон за защита на животните, всяка община трябва да организира кастриране на бездомните животни на своя територия, а на евтаназия се подлагат само доказано агресивни и нелечимо болни животни.

От „Четири лапи" са категорични, че чрез офиса си по европейска политика в Брюксел ще сезират Европейската комисия, в случай, че и след третата им жалба не последват решителни действия за налагане на предвидените от закона санкции и не бъде прекратена незаконната дейност на община Хасково по залавяне и умъртвяване на бездомните кучета в града.

Read more...

Пълнят хазната

ДАНС и НАП иззеха 5,2 кг. злато

17 май 2009, 14:02

Над 5,2 килограма злато без задължителната по закон маркировка бяха иззети при съвместна проверка на ДАНС и НАП в 16 златарски магазина в Хасково във връзка със съмнения за контрабанда.

За още около 14 кг злато се очаква в следващите 48 часа да бъдат предоставени документи за произход. Освен злато при проверката са открити и големи количества сребро, валута, монети и бронзови фигури, представляващи културно-историческа ценност. Органите на НАП проверяват какъв е произходът на ценните метали и дали собствениците на златарските ателиета могат да представят документ за произход. Подозренията на двете институции са, че голяма част от търгуваното злато е контрабандно внесено в България, като не са платени дължимите данъци. Проверките на магазини за продажба на злато и бижута в региона ще продължат и в близките дни, съобщават още от ДАНС и НАП. Според закона продажбата на изделия от злато става след като те задължително бъдат маркирани в лаборатория на Националната агенция за приходите. Покупката на златен накит, на който липсва специален печат, гарантирано означава, че става дума за незаконен внос или нелегално производство. /БЛИЦ

1.

Анонимен

2009.05.17 14:17:54

tia pak dansingi zlatarite stanali banditi ;) ebati cirka

2.

Fred Astor

2009.05.17 14:30:25

Пълнат хазната,приходите са 25% по ниски.БСП е сериозно закъсала,нали в иран заловиха пратка с хероин.Сега ще избият загубата от златарите.Не си ли задавате въпроса защо не атакуват заложните къщи.Зложните къщи са със специален статут на недосегаеми защото са бизнес на техни хора и полицаи.

3.

Анонимен

2009.05.17 15:24:58

Открай време комуниста се занимава само с едно нещо - да граби чуждия труд. Той друго и не умее. За да не изглежда грозно, го е кръстил с по-натруфен термин - експроприация. Или - незаконен внос, нелегално производство... Добре де, глоби го сто лева, отде-накъде ще му грабиш 5 кила злато като пладнешки хайдук?? Това са към 200 000 лева! Изработени с гърбене и труд, а не с крадене на еврофондове! Лошото е, че по-младите не знаят истината, оплитат се в лабиринта на различни идеологии, фразеологии и хитроумно маскирани платформи, затова - учете ги. Да знаят какво чудовище е комуниста.

4.

Анонимен

2009.05.17 15:26:51

Като ги гледам тия ланци и гривни, как ще й лепнат точно на Масларката... Май и за Данчо Цонев виждам една там...
-
Яма от 3.5 млрд лв зейва в хазната

Най- драматична е ситуацията със събирането на ДДС, възможна мярка е орязването на 10% от разходите на министерствата

Да затегнем колана с 1,7 млрд. лв., настоява МВФ. 3,5 млрд. лв. от предвидените приходи в бюджета за 2009 г. няма да бъдат събрани заради кризата. Неизпълнението ще наложи задействане на правилото 10% от предвидените разходи за министерствата да бъдат спестени, за да приключи бюджетът 2009 г. с малък излишък.

Това пише в специален доклад на Международния валутен фонд за България, съобщава "Стандарт". Вчера зпочна мисия на МВФ у нас, целта на която е да се запознае с икономическата ситуация в страната.

Ръководителят на мисията за България Бас Бакер се срещна с министъра на финансите Пламен Орешарски. Най-драматична е ситуацията с очакваните приходи от ДДС, където се очаква да не се съберат близо 3 млрд. лв. от предвиденото. Най-оптимистичният вариант на Националната агенция за приходи предвижда събраният данък върху доходите на хората да е с 5% по-малко от планираното за 2009 г.

Така само от това перо в хазната няма да се съберат над 110 млн. лв. Въпреки това събраното може да е с 12% повече спрямо миналата година. Оптимистичните прогнози са приходите от корпоративния данък да са с 14% по-малко от плана, или да не се съберат 360 млн. лв. Най-драматично е положението с ДДС, където се очаква планът да не се изпълни с 22%.

Въпреки това приходите от корпоративния данък може да са с 2% повече от миналата година, а ръстът при ДДС да е с 6%. Намалението на приходите ще наложи България да затегне колана и да ореже близо 1,7 млрд. лв. от предвидените разходи в бюджета за 2009 г., предвижда докладът на МВФ. Необходимо е намаляване на държавните разходи и ограничаване на вдигането на заплатите, защото ръстът на икономиката през 2009 г. ще се забави до 1%, пишат от фонда. В бюджет 2009 е предвиден 4,7% ръст на икономиката и излишък от 3% от БВП. Но според МВФ икономическата криза се задълбочава и БВП ще нарасне само с 1%.

Това ще намали приходите в бюджета и ще наложи задействане на правилото 10% от предвидените разходи за министерствата да бъдат спестени. А излишъкът в края на годината, вместо планираните 2,19 млрд. лв., ще бъде под 1 млрд. лв. или 1,4% от БВП. /БГНЕС

Read more...

Пететажната сграда на ул. "Драгоман" в центъра на Хасково изгоря тази нощ

Снощният пожар в Хасково предизвикан от клошари

17 май 2009, 16:28

Хасково , България

Снимки: Тодорка Николова

Пететажната сграда на ул. "Драгоман" в центъра на Хасково, която изгоря тази нощ, е подпалена от клошари, твърдят хора от съседните блокове. Пожарът, за който БЛИЦ първа писа, възникна снощи в полунощ и изпепели пет етажната сграда, която е била бивш тютюнев склад.

Според шефа на областната противопожарна служба Николай Вълчев, пожарът не може да е умишлен, тъй като при пристигането на пожарникарите сградата е била заключена и се е наложило вратите да бъдат разбивани. Освен това в момента в сградата е нямало и електричество, за да се предположи късо съединение.
Истината е, че част от постройката е служела за убежище на клошари. Дори в единият ъгъл се виждали дюшек и разни съдинки. И може би най-вярната версия е, че точно от тези клошари е била запалена първата искра.
Доброто в цялата тази история е, че наскоро почти всички шивашки фирми, сред които и една от крупните хасковски фирми “Бени” които са имали платове на склад в тази сграда, са ги изнесли. Така, че не може да се говори за причинени на фирмите големи щети, освен тази, че сградата вече я няма.
Тодорка Николова

Read more...

Правителството на Станишев е правителството на Андрей Райчев и компания и то е опасно за България

Тройната управляваща коалиция зависи изцяло от Ахмед Доган

Дата: 15-05-2009 22:16

Читатели : 331

Правителството на Станишев е правителството на Андрей Райчев и компания и то е опасно за България. Това е една пиратска плячка, на която плячката е толкова натежала вече, че всеки момент може да рухне в морето. Тази алегория не я използвам случайно, защото правителството и компанията на Андрей Райчев съсредоточиха много ресурси в своите ръце с цел да реализират една богата гама от олигархични методи, за да гарантира на своя кръг 100 % реализация и богатство.

-Г-н Парамов, каква е икономическата ситуация днес в страната? Мнозина твърдят, че управляващите крият параметрите на кризата и скоро всичко ще рухне.

- Да, кризата тепърва тръгва в България. Рецесията започва да се чувства, но според мен първите нива на регистриране и на активизиране на кризата може да очакваме в началото на октомври и през ноември. Най-важното, което правителството не успя да направи е да подготви една целенасочена държавническа програма за преодоляване на кризата, която трябваше да бъде създадена от кабинета и утвърдена от парламента. Има няколко икономически проблеми, които не могат да бъдат партийно отсечени. Ние сме единствената държава в България, която няма конкретна програма за мерки против кризата. Всички държави в света направиха и актуализираха бюджета си, приеха мерки с цел да преодолеят в най-тесен периметър кризата. Само България не съумя да оцени проблема, а впоследствие да започне и целенасочена работа за управление на кризата. Това не бива да учудва никого, защото в момента правителството на Станишев е в една много тежка ситуация- то се раздира от междупартийни раздори в рамките на кабинета и вътрешнопартийни в рамките на БСП. Тройната управляваща коалиция е много несигурна и зависи изцяло от Ахмед Доган. Няма да се учудя ако заедно с общата криза нещата се влошат още повече и от чисто икономическа криза ще имаме и институционална, и административна и политическа криза. Налице са сериозни негативни отношения в партиен план, а от там и кризисният вариант ще се отрази изцяло на държавата. Фактът, че си позволиха в края на мандата да подготвят 147 назначения, които са против цялата логика и да разширят агенциите, означава, че БСП и компания се стремят да гарантират на всяка страна утрешния ден в институционален план с цел да пречат и да блокират евентуалното управление на ГЕРБ. От тук може да направим и друг извод че не може да се очаква след парламентарните избори чисто партийно правителство и най-вероятно ще се случи съставяне на национален експертен програмен кабинет.

- Ще предизвика ли оттеглянето на Татяна Дончева от политиката криза в самата БСП? - Тя има много врагове, но и много поддръжници. Татяна Дончева отправи сериозни обвинения към своите като това, че решенията се взимат не екипно, а в един много тесен кръг. Правителството на Станишев е правителството на Андрей Райчев и компания и то е опасно за България. Това е една пиратска плячка, на която плячката е толкова натежала вече, че всеки момент може да рухне в морето. Тази алегория не я използвам случайно, защото правителството и компанията на Андрей Райчев съсредоточиха много ресурси в своите ръце с цел да реализират една богата гама от олигархични методи, за да гарантира на своя кръг 100 % реализация и богатство. Фактът, че Татяна Дончева реагира по този начин и съумя да докаже праволинейността на един ангажиран във времето депутат и да открие вътрешната негативна страна на т.нар ”малко ръководство” на БСП означава само едно, че БСП в момента е пред своята си вътрешнополитическа криза, от която трудно ще излезе. БСП е пред разпад след напускането и на Татяна Дончева и на Георги Близнашки. Tой ще бъде отстранен от хората на Станишев, защото той им обърка програмата - 8 % бариера. Със свалянето на бариерата на 4 % на практика БСП загуби 15 мандата, а това е фундаментален проблем за БСП и Станишев. При един сериозен натиск на ЕС, на Франция и на Германия за въвеждане на една предпазна клауза за глава „Правосъдие и вътрешен ред” или при възбуждане на едно следствие срещу Румен Петков и компания, или при въвеждането на едни сериозни съдебни мерки срещу Гагаузов и компания, или при разследване на 4-5 депутата, които пряко са зависими от олигархията и срещу които има сериозни разработки, може да се стигне само до едно –до принудата на главния прокурор да отстъпи място на нова личност, а от там и до големи сътресения в съдебната система. Така или иначе ние се нуждаем от друга конституционна форма и доказахме на практика, че тази форма пряко в съдебната система е неудачен вариант и не е приложима напълно към европейското законодателство. Факт е, че тази група лица, които узурпираха ВС на БСП, ИБ на БСП и ръководството използват за маша всеки депутат в рамките на БСП, за да реализират своята програма. БСП е загубила вече своя облик на лява партия, на лява политическа формация, която представлява идеите на ПЕС. Това ние го прогнозирахме още 1992 година.

- Няма ли да се превърне в подводен камък за БСП и номинацията на Ивайло Калфин за водач на листата за евровота? Мнозина го харесват като европейско лице, но други казват, че той не е партийна кандидатура. - Да, той не е член на БСП и имаше коренно различна визия, облик, виждания. Той израсна при нас - при Камов и Томов - и няма как да бъде приет еднозначно от БСП. Цялата тази разслоеност не носи нищо добро нито за БСП, нито за България. За съжаление тези момчета и Камов, и Калфин не осъзнаха възможността да приложат всичко онова, което са научили в името на България, в името на държавата.

- Казвате разслоеност в БСП, а възможно ли е заради кризата и заради конфликтите да се стигне до смяна на лидера на БСП? - Не мога да прогнозирам, защото БСП е много тежка в структурно отношение партия. Ако паднат на 30 - 40 депутата, което, разбира се, не е изключено, трябва да има вътрешен раздор и тогава да се стигне до смяна на лидера. Категорично за себе си съм убеден, че монотонността на хората от долните етажи е много голяма, но те не знаят какво значи олигархия и какво значи кръгът на Райчев, какъв е манипулационният ефект, не знаят нищо за голфигрището, как брата на Станишев е взел на безценица земя, колко милиарда се натрупват чрез системата на управлението, както и не знаят защо техните пенсии са 150 лв. Много е голяма разликата между възприемането на БСП по места и възприемането на идеологическата партийна линия е много голяма.

- Има ли влияние президентът като бивш лидер върху процесите, които протичат в БСП? - Разбира се, има влияние. Първо, той подсказа на своите конституционни съдии да гласуват за намаляване на изборната бариера. Припомням ви, че той беше изненадан от решението на ПГ на КБ, но озадачаването при него ще дойде тепърва, защото по всяка вероятно калкулирайки загубите ще бъде последен той. Още през 2006 година му написах едно писмо, че той тръгна вече надолу по улея и спирането му ще бъде трудно, защото е зависим от своите съветници във вътрешнопартиен план, както и от онези, които достатъчно добре го лансираха. Той не успя да убеди БСП да бъде по-търпелива, по-конструктивна, по-политически издържана, но не с качествата на Станишев, а с други лидери. Кариеристичните стремежи, вътрешните конфликти, дори и пускането на евросредствата в края на мандата са дело и част от програмата се изпълни от АндрейРайчев.

- Как точно един социолог в лицето на Андрей Райчев реди схемите на едно цяло управление? - Дава му идеи, които Станишев изпълнява. В лабораторията на Райчев се разработват всички идеи за последните 3 години. Разгради се една система за сметка на натрупването на богатства, а това е фатално за една лява партия. Една дясна партия може да си го позволи, но една лява никога. Това е фатално.

Ивелина Оприкова

www.cross-bg.net

Read more...

Бойко+ Костов

Каква „прекрасна” свобода на словото ще има при Бойко+ Костов?

http://www.afera.bg

Дата: 14-05-2009 19:48

Читатели : 430

Интересно време ще е бъдещето, когато може да се сбъдне прогнозата да има общо управление на България изградено от партията на Генерала и Синята коалиция на Командира. Сещам се за думите на една популярна песен: „...тогава предвиждам такъв живот...”, които илюстрират очакванията ми, а те не са розови.

Вярно е че сме пълноправни членове на ЕС от две години, но особеностите на българската национална политика, винаги са се различавали от европейската, даже и по отношение на свободата на словото, което уж не пречи на никой, пък все го ограничават всички политици от Освобождението на България та чак до наши дни. Нищо и никакви 131 години, просто миг във вечността! Та какво ли му е на това свободно слово важното, щом не храни българина и други подобни битови балкански тези?!

Все пак се в Европа, не сме в Америка, я ?! Спаси ли свободното слово Америка от кризата - не, ами тогава, какво тук значи някакво си слово, то е важно май само за политиците.

Но днес в навечерието на предстоящите избори за ЕП и за народни представители в 41-то НС, няма да е никак излишно да си припомним това-онова от изминалите години, да не се окаже, че след изборите се вайкаме за нещо, което е можело да ни отмине, а и да припомним някои факти.

Спомняте си посещението на Бойко Борисов в Чикаго в началото на годината, тогава още той си призна, че води разговори с Костов за евентуално управление след изборите.

Неговият формален лидер каза нещо по-различно, така направи и Костов, но се оказа, че крушката си има опашка и днес предизборно се спрягат подобни варианти, даже в. „Нова зора” разпространи билбордове, рекламни банери и уебсайтове с интересен текст, който гласеше: „Ако подкрепиш Бойко, печели Костов!” Това действие веднага предизвика реакцията на Цветан Цветанов, който поиска ДАНС да разследва произхода на средствата за тази кампания.

Явно словото пречи на политическите интереси и на двете събираеми от евентуалната бъдеща управленска коалиция. Не се учудвайте! Подобни неща са ставали и по времето на екс-премиера Костов и по времето на екс-главсека на МВР, Бойко Борисов.

Да си припомним някои факти цитирани в медиите. Интерсни факти е изнесла журналистката Веселина Томова в сайта „ Афера.БГ” ( afera.bg) в статията си „Свободата на словото-made in Костов” от 26.10.2008 г., която е написана по повод на препечатаната от този сайт статия на Силвия Йотова от в.”Новинар”-„Свободата на словото не ви е тема, г-н Костов” от 24.10.2008 г. в нея тя пише по повод свободата на словото: „В медиите, които критикуваха управлението му и в офисите на рекламодателите им нахлуваха наказателни отряди от данъчни, а някои фирми дори фалираха, защото не можеха с месеци да отворят магазините си. След четири години неуморна цензура, авторитарното управление на СДС отблъсна сините избиратели, изгуби властта и така

повлече страната към пропастта, в която ще се провали всеки момент. Така че, г-н Костов, свободата на словото не ви е тема.” И още : „Мандатът на Костов ще се запомни и с това, че тогава беше приет първият недемократичен общ закон за медиите и се въведе традицията за политически назначения в Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), който впоследствие беше прекръстен на СЕМ.”

„При Костов заради няколко неудобни скеча предаването „Хъшове”, което го качи на власт, беше прогонено от всички телевизии...”

В статия на в. „Стандарт” от 18.04.2002г. относно назначаването на Лиляна Попова за главен редактор на в.”Демокрация” е посочено: „Командира посочил нов главен редактор. Не кой да е . А Лиляна Попова. Бившият шеф на БНТ, който изгони професионалистите и превърна Канал 1 в глас на Костов.”

Веселина Томова описва преживяните от нея перипетии заради свободата на словото по времето на Костов, породени от предавания за скритата приватизация на „Златни пясъци” и скандала около Варненската корабостроителница, в които Костов и тогавашния му довереник и областен управител на Варна, Добрин Митев са замесени. Чрез преки и

индиректни наставления е спряно предаването „Спешно отделение” на телевизия МСАТ, заплашени са собствениците й с отнемане на лиценза на телевизията и да е всичко по командирски, в офиса на МСАТ влизат показно барети с качулки и автомати. Следващата стъпка е изгонването на журналистката Томова от местното издание на „24 часа”. По това време подложени на натиск или на „подаръци”, всички медии „пишеха и говореха колко е страхотен Добрин Митев, за Костов да не говорим.”

Същият Добрин Митев бе осъден за злоупотреба с власт, но е завел 9 прокурорски проверки срещу Веселина Томова заради публикациите й.

И това , ако не е свобода на словото, здраве му кажи. Подобни случаи, когато грубо е потъпквана свободата на словото и са отстранявани неудобните във в.”Демокрация”, както журналистката Люба Манолова и други нейни колеги не са единични. В Националното радио не бе допусната на работа, спечелилата съдебно дело Виза Недялкова. Пълна ДЕМОКРАТУРА. ( не е демокрация-бел. ред.)

Дали обаче положението със свободата на словото е било по-различно след Иван Костов, при главният секретар на МВР и да ли той е можел да му въздейства?

Напишете в някоя интернет търсачка :Бойко Борисов и Славчо Христов и ще ви се покажат поне 10 страници материали, които ще обяснят и следващите факти за потъпкване свободата на словото по времето, което Бойко Борисов е главен секретар на МВР. Главен герой тук е разследващата журналистка Маргарита Михнева, която в своето предаване „Конфликти” излъчвано по Би Ти Ви е снимала къщите на Славчо Христов от кръга „Олимп” свързан с Костов и къщата на Бойко Борисов в Банкя, който по това време е главен секретар на МВР. Най-важното обаче е, че по това време 12 февруари 2002 г. Михнева коментира изкупуването на акциите на Славчо Христов от СИ Банк от половинката на Бойко, Цветелина Бориславова. Внушението, че между старата власт и новата на царя има общи икономически интереси предизвиква гнева на Христов и Бойко.

Следват заплахи по телефона за заливане със сярна киселина и чупене на крака, на които поръчител бил Бойко Борисов. Това е извършено от личния охранител на Славчо Христов, по твърдение на Михнева, която по-късно разпознава и гласа му.

Парадоксалното е, че на 14 февруари шефката на Би Ти Ви, Светла Василева връчва заповед за прекратяване на договора между канала на Мърдок и продуцентската фирма на Михнева. Михнева е аут.

Цели седем години „ловеца на бандити” ( Б.Б. ) след този инцидент не хваща виновника за заплахите, нещо което можеше да изчисти неговото име и имидж. Заведено е следствие и толкова...

Маргарита Михнева през септември 2007 г. признава: „ Струпаха ми се два огромни проблема на главата, които преобърнаха живота ми. Бях изпаднала в нервна криза, месеци по-късно лекарите ми откриха рак. Слава богу, че поне останах жива след всичко това.”

За този период неправителствената организация Фрийдъм Хаус заявява в доклада си , че българските медии не са свободни и върху тях се оказва сериозен натиск от страна на правителството и на икономически групировки, констатирано е и значително снижение на свободата на словото, а сред най-сериозните проблеми са политическият контрол върху държавните електронни медии, политическата процедура за издаване на лицензии , както и поправката в НК, която криминализира разкриването на класифицирана информация от страна на всеки, включително и журналистите, дори информацията да е в полза на обществения интерес.

Подобен „връх” постигнаха и развиващите се страни като Гвинея-Бисау, Молдова, Мароко, Филипините, Кабо Верде, Габон, Гватемала, Боливия и затова България попадна заедно със тях сред страните , чийто статус по отношение на свободата на словото БЕ ПОНИЖЕН- от свободен на частично свободен.

Ето я „заслугата” на тези политици, които сега стягат редици да управляват съвместно България?! Явно при евентуалното тяхно управление, свободата на словото, ще е свобода на междуметията!

Ще имаме „прекрасната” свобода да се изразяваме с междуметия, което ще е и всичко.

Ще възклицаваме: Ах, .... Ау,...У-у... и т.н. изобщо свобода made in Костов, свобода made in Бойко...

Тогава ще се ползваме и от познатия по време на Тодор Живков най-кратък политически виц: „Абе...? Аде...!!!”

Сигурно си струва да помислим върху плаката, на който пише: „Ако подкрепиш Бойко, печели Костов!” или поне да се замислим върху свободата на словото, която не ни спира или отпуска Европа, а трябва да я защитаваме и да се борим за нея сами.

Лука Балкански

www.podlupa.bg

Read more...

Демокрациите и теориите за демокрацията в съвременния свят се провалят тотално

Класици

Днешната демокрация е привидна и фалшива*

У милиони хора се надига неудържим гняв, защото техният глас изобщо не се чува в обществото

Йоханес Хайнрихс**

Йоханес Хайнрихс архив "Сега"

"Демокрацията" е един от великите лозунги на ХХ век. Поглеждайки назад, вероятно ще го определим като най-великия и най-важен. Колко души извън политическата класа и нейните сателити днес твърдят, че наистина имаме задоволително функционираща демокрация, отговаряща в достатъчна степен на собствените си претенции?

Хората се оставят да бъдат отклонявани с помощта на комбинацията от "хляб и зрелища" и относително благополучие в личния живот. Безпомощността, примирението, гневът и мъката биват потискани. Демокрациите и теориите за демокрацията в съвременния свят се провалят тотално. Реално съществуващите демокрации, съизмерени с истинското понятие, се оказват фалшиви, негативно-реалистични и "привидни".

Нашата демокрация още не функционира

С други думи: функционира по начин, при който вече и в Германия много избиратели гласуват за нея с краката си, като не ходят на избори. Не искат да слушат, да виждат и в последна сметка си тръгват - това са реакциите, с които хората в нашата страна - но, разбира се, не само в нашата страна - отвръщат на въпроса за демокрацията. Еволюционно излизащата именно днес на дневен ред утопия за самоуправлението на народа може да се осъществи на отделни стъпки с разкритията за дефицита на демокрация в нашето общество и с проекта за създаване на по-добра демократична система.

Малко бягане с препятствия през различни предразсъдъци:

1. Демокрацията е една сравнително лоша форма на управление, но няма по-добра.

Този постулат се приписва на Чърчил. Негова е заслугата в хиляди политически и кръчмарски речи по "реалистичен" начин да се притъпява критиката към обществените недостатъци на нашата реално съществуваща демокрация. Този аргумент служи като типична идеология на оправданието и имунизиране срещу каквито и да било основни проблеми. Като идея демокрацията е прекрасна форма на държавно устройство. Но и досега си остава недообмислена утопия. По отношение на своето осъществяване все още е в ембрионален стадий. Много хора страдат от това лъжливо очарование на декларативно "узрелите", в действителност обаче незрели демокрации.

2. Политическата наука потвърждава, че хората в общи линии са доволни от демокрацията.

За доволни от демокрацията се обявяват повечето професионални политици, мнозинството от политолозите, социолозите и много поддръжници на статуквото. Гражданите обаче все по-малко си правят илюзии относно съществуващата демокрация и относно факта, че - като изключим периодичния избор между "чума" и "холера" - техният глас всъщност не се чува и техните демократични възможности да влияят на голямата политика са смешно малки. Политическата наука до голяма степен

не признава колко е силно недоволството на хората

от реално съществуващата демокрация.

3. Всъщност не можем да променим особено много неща, най-малкото пък конституцията.

Поради реално съществуващите злоупотреби на политиците хората поставят основите на демокрацията под въпрос. Накратко: "адаптираната" продукция по въпроса за демокрацията на основното направление в политическата наука няма нищо общо със социалната реалност на ширещото се недоволство и на оставащото все още мълчаливо примирение на така наречения суверен, т.е. на народа. Тя по-скоро прилича на егоистичното самодоволство на една трупаща печалби класа.

При нас няма "криза на ценностите" в смисъл големи части от населението да оспорят официално признатите ценности на основния закон. Това обаче, което имаме в скандално големи размери, е

криза на осъществяване на ценностите

Това ще рече, че висшите ценности на конституцията не се реализират в реалната политика. Изложените в конституцията основни ценности до голяма степен остават теоретична надстройка на едно доминирано от елементарния интерес несправедливо и разкъсано общество, чиято партийна система не заслужава името "демокрация".

4. Макар да е толкова несъвършена, все пак няма алтернатива на тази "учеща с малки крачки демокрация".

Ключовите фрази "господство на партиите" и "партийна олигархия" всъщност биха били напълно достатъчни, за да се аргументира становището, че досега демокрацията е осъществена само частично. Премахването на партийното господство и разпадането на ясно очерталата се "политическа класа" са определени като централна задача в настоящия момент. "Системата" обаче е склонна да обявява за табу основни структурни алтернативи и по този начин те изобщо не се дискутират. Подобно отсъствие на дискусия или способност на нашата съществуваща демокрация за саморефлексия, т.е. за колективен размисъл по основни въпроси в подходящи за това институции, превръщат израза "половинчата демокрация" в комплимент. Какво ще кажете за часовник, който външно изглежда много добре, но не показва вярно времето?

Това, че имаме в най-добрия случай половинчати демокрации, е елемент от неизказаното на висок глас познание на народа. Политическата класа и хората, които печелят от съществуващия порядък, премълчават това и не желаят да допуснат до дискусия алтернативни предложения. Следователно "няма алтернативи".

5. Всеки трябва да започне от себе си.

Това си е чиста псевдодемокрация от най-долните етажи. Тази етика може да се приложи във всяка житейска ситуация и във всеки отрасъл на икономиката. По този начин

демокрацията се превръща в напълно индивидуален проблем

и във въпрос на лично морално приличие. Хватката е в това дефицитът да се прехвърли морализаторски върху отделния човек. Трябва "да започне от самия себе си" и да си затваря устата. Демокрацията, правовата държава и социалният живот на общността са "сами по себе си наред". Злоупотребите на отделни хора, дори по върховете чак до федералния канцлер, нямало как да се предотвратят. Това било част от човешката свобода. Да мисли и действа наистина може единствено индивидът. Без свързващата конкретност на дадено мислене за общите дела и без паралелно мислещо участие на много хора обаче не може да се извърши системна промяна. Апелът към добронамереност, както и към други човешки добродетели може дори да попречи на преосмислянето на институциите и техните структури.

6. Ако погледнем на света като цяло, всъщност бихме се радвали, ако всички държави имаха само нашите проблеми с демокрацията.

Днешните половинчати демокрации не представляват добър пример за подражание, не са стимул за демократизирането на досегашните недемократични страни! Напротив, те се явяват причина за бягство в традиционализма или в модерния вариант на авторитаризма.

7. В момента най-важни са проблемите на икономическата и социалната политика: преодоляването на застоя на реформите.

Партийната система е рецидивиращо неспособна на действително големи, целенасочени реформи. Дори и най-добрите идеи за решаване на отделните въпроси попадат в мелницата на партийните стратегии - макар опозицията да е съгласна по даден въпрос, като структурен опонент не може да си позволи в никакъв случай да даде подкрепата си на управляващата партия.

Фаталното усещане да не се чува гласът ти в обществото

е в основата на чувството за безпомощност, което постепенно обзема мнозинството от нашите съграждани, и то от всички обществени слоеве. У милиони хора се надига неудържим гняв, защото техният глас изобщо не се чува в обществото. За този, който мисли така, демокрацията е нещо външно и чуждо на действителния обществен живот, нещо чисто формално. Не можем да му се сърдим. Защото "системата" ни внушава да мислим по подобен начин - завоалирано с морални апели и лозунги, които твърдят "Зависи от теб", докато истината е, че всички онези хора, които посочихме по-горе, изобщо не биват чути, което е предпоставка нещата да зависят от отделния човек. Това е многократно потисканата връзка на широко разпространеното, особено сред най-будните и порядъчните хора, чувство за безсилие с проблема на демокрацията.

Политическата власт днес се разпределя с помощта на партиите. Това е общоизвестно и бива търпяно. По-малко известно е, че само около 2% от възрастното население е организирано и активно участва в тези магазини на самообслужване с разпределението на властта. Независимо от състава си днешната "политическа класа" е закостеняло и господарско явление, пълна противоположност на постоянното подобно на кръговрат участие на всички слоеве от населението при управлението на общността.

Неприятното усещане и примирение, липсата на алтернативи са обхванали милиони хора, дори мнозинството на нашите "демократи". Мълчаливо мнозинство! Защото къде може да се чуе гласът му? При директно задаване на въпроса анкетираните не желаят да признаят огромния размер на разочарованието си. Умората на демокрацията се подчинява на прочутата спирала на мълчанието: "Губещите постепенно изпадат в мълчание". А по отношение на функционирането на демокрацията всички ние, които разбираме себе си като демократи, в момента сме губещи, независимо дали си го признаваме или не. Но така изглеждала представителната демокрация, ни казват: че отделният човек в действителност бил много силен, макар привидно да се чувствал така ужасно безсилен.

--------------------------------

* Извадки от "Революция на демокрацията. Реална утопия", издадена от варненската ИК ".....".

**Йоханес Хайнрихс е професор и доктор по философия, дипломиран теолог, работи като гост-професор в Бон.

Read more...

Loose Change/Жълти стотинки

Алекс Джоунс, 35-годишен водещ на радиопредаване в Остин, Тексас (http://www.infowars.com/index.html), който е един от най-видните разпространители на конспиративни теории в САЩ. Предаването му се слуша от бряг до бряг и аудиторията му е многобройна, затова не му пука, че "сериозните" медии често го наричат снизходително "палеоконсерватора Алекс Джоунс", каквото и да значи това. Той е противник на глобализацията, "новия световен ред", ООН и т.н. Джоунс е много продуктивен, има няколко собствени филма и е изпълнителен продуцент на популярния в интернет Loose Change (изкушавам се да го преведа като "Жълти стотинки"). Този филм е евангелие на вярващите, че събитията от 11 септември 2001 г. са планирани в Белия дом (можете да го гледате изцяло тук: http://www.youtube.com/watch?v=7E3oIbO0AWE )

Info

Забранения Филм В Америка Loose Change 2 (Част 1) (БГ Превод)

Read more...