Професия: гражданин на света
От Силвия Петрова
Ако има хора, в чиято компания винаги се чувствам добре, независимо
от конкретните особености на характера им, това са космополитите.
Вероятно защото общуването с тях просто се случва с лекота. Няма неловки
паузи в разговора, няма опасност да ги обидиш с неволно изпусната дума,
винаги можеш да разчиташ за ценен житейски съвет, а чувството им за
хумор обикновено е блестящо. Освен това са пълни с интересни случки –
каквито няма да прочетеш в никоя книга. И които разказват толкова
естествено и непретенциозно, все едно са най-обичайното нещо на света.
Тези хора имат истински приятели в най-неочакваните кътчета на света и
са готови във всеки момент да приютят в дома си съвършено непознат.
Вярват, че земята се върти именно на този принцип – ти приемаш някого и
се грижиш за комфорта му в твоята държава, а после друг приема теб.
Нещата в живота просто им се получават по вода. Някои ще го нарекат
късмет, но според мен е просто огледално отношение на собствените им
възгледи: когато мислиш на широко и си толерантен, светът ти отговаря
със същото. Забелязала съм, че те винаги са добри в това, което правят –
вероятно защото го правят от сърце, но без излишни суетни и нерви.
Просто житейската им философия изключва насилието, пък било то и над
себе си. Домовете им са пълни с предмети с история – не че ги събират
педантично, просто някак си са се намерили, обаче не са вещомани.
Чувстват се еднакво добре в гигантския мегаполис и уютните провинциални
градчета. Способни са спокойно да приемат всяка култура, дори и
най-противоречащата на тяхната собствена, да опитат най-екзотичното и
съмнително наглед ястие, да се разберат с някого, чиито език или
възгледи не разбират, да си намерят дом в най-далечното кътче от света.
Защото всъщност светът е техния дом.
Познавам и такива космополити, които понякога тайничко са нещастни,
че нямат конкретно местенце, за което да кажат „само тук се чувствам у
дома си”. Проклинат необходимостта си рано или късно да се озоват на
път, да срещат постоянно нови хора, да откриват непознати места. И
въпреки това те са големите щастливци, целунати от съдбата.
Що е то космополит
Така наричаме хората, за които родината е целият свят. За първия
космополит (от гръцки kosmos – вселена и polites – гражданин) се
самопровъзгласява Диоген, за когото знаем, че живеел в бъчва, но излизал
денем от нея с фенер, с мотива, че търси човека. След Пелопонеската
война гръцките философи се насочват към идеята, че местния патриотизъм е
изчерпал потенциала си. Ако преди това човекът се е възприемал само
като гражданин на своя полис или град, сега вече започвал да се осъзнава
като част от света. Основите на това съзнание се поставят от гръцките
философски школи на киниците и стоиците и се развиват в римската епоха,
за което спомага и самият универсален характер на държавата.
Космопилитизмът произлиза от идеята, че всички хора дълбоко в себе си са
еднакви, а интересите на отделните държави, народи и индивиди трябва да
се ръководят от стремежът за благо на цялото човечество.
Космополитът е свободен и независим от дребните амбиции и влияния
човек, който с отнася толерантно към предпочитанията и пристрастията на
всеки. Той уважава самия индивид, а не неговата териториална, расова,
семейна или партийна принадлежност. Космополитът категорично не приема
униженията, подигравките и преследването заради цвета на кожата (очите,
косата), вероизповеданието, физическите или умствени недостатъци, идеите
или заблудите, увлеченията и традициите. Той толерантно приема и
разпространява новото във всичките му измерения, защото вярва, че светът
неминуемо върви и се развива към по-добра посока. Никога не натрапва
собственото си мнение и е готов да изслуша всички гледни точки и да се
постави на мястото на другия. Приема за свое основно право възможността
да пътува без ограничения, а възгледите му са смес от различни култури,
традиции и вярвания.
Глобалното село
Първата древна, неосъзната проява на космополитизма е обединението на
свободна воля между различните племена по икономически или религиозен
признак, в противовес на воюването. През вековете идеята за
космополитизма се е развивала в зависимост от историческите условия и
постиженията на човечеството, но в основата винаги е оставала свободата,
непризнаването на границите и толерантността. Една от формите на
космополитизма днес е глобализацията, свободата на бизнеса и
интелектуалната собственост, свободният достъп до информация (интернет,
електронни книги и т.н.), възможността да пребиваваш спокойно във всяка
точка от света. Противниците на космополитизма го нападат с аргументите,
че той не е нищо повече от отсъствие на патриотизъм, липса на корени и
обикновен авантюризъм. Обаче мисълта за цялото не противоречи непременно
на привързаността към по-малки групи като семейството и родната
държава.
Според съвременните космополити сега е на път да се формира единна
планетарна цивилизация, в която националното съзнание постепенно ще губи
силата си. Макар че има и примери за обратното (засилване на
националистичните нагласи), не може да се отрече че главно благодарение
на интернет светът все повече заприличва на глобално село. Информацията,
музиката, филмите, книгите, идеите се разпространяват светкавично –
само с един клик на мишката се оказваш по-близо до съмишлениците си в Ню
Йорк и Лондон, отколкото до съседа отгоре. Социалните мрежи и скайп ни
свърват моментално с любимите хора на хиляди километри, каузите веднага
намират милиони привърженици, често научаваме новините по-бързо едва ли
не от хората, които са замесени в тях. Дори и без да искаме, докато
седим пред компютъра започваме да ставаме космополити. Обаче не бива да
забравяме, че възможността виртуално (а дори и материално) да обиколим
света не е достатъчна. Нужни са също свободен дух, толерантност и любов –
към себе си и към другите.
https://anon.to/myCx9a
Публикации
